, , .№ 53-00-917
29.11.2012г.
чл. 30 ал.1, т.3от ЗДДС
чл. 22, ал. 4 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е с основен предмет на дейност организиране, транспортиране и спедиционно обслужване на физически или юридически лица.
Според изложеното в запитването на дружеството е възложено от турски клиент, да организира транспорт на стоки, собственост на клиента в частта от маршрута между гр.София и гр. Бургас, от където стоките ще бъдат изнесени към Турция.
В тази връзка дружеството в качеството на спедитор е възложило на друго българско дружество да извърши транспорта от гр. София до гр. Бургас.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са зададени следните въпроси:
1. Как следва да се третира доставката на транспортна услуга по международен транспорт на стоки от българско транспортно дружество към спедитора- облагаема със ставка 20% или облагаема със ставка 0%?
2. Къде е мястото на изпълнение на доставката на транспортна услуга от българско транспортно дружество към спедитора за транспорта на територията на страната?
При така изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредбаизразявам следното становище:
По първи въпрос:
В член 30 от ЗДДС сарегламентирани случаите, при които за доставката на услуги по международен транспорт на стоки, може да се приложи нулева ставка.
С нулева ставка на данъка се облага всяка услуга по транспорт на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната,или
3. между две места на територията на страната,когато е част от превоз по т. 1 и т. 2.
Документите, с които се удостоверява извършването на услуги по международен транспорт на стоки, облагаеми с нулева ставка по чл. 30 от ЗДДС са регламентирани в чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3 от ЗДДС.
В чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е регламентирано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В конкретният случай в качеството на спедитор, установен на територията на страната, сте получател на транспортна услуга, поради което мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.
Съгласно чл.54, ал.2 от ППЗДДС, когато мястото на изпълнение на услугата се определя по реда на чл.21, ал.2 от законаи доставчикът и получателят са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика по доставката. Ето защо за доставчикът възниква задължение за начисляване на данък върху добавената. В случай, че извършената от доставчикът услуга попада в хипотезата на чл.30, ал.1, т.3 от ЗДДС, то тогава извършената от него услуга би била облагаема с нулева ставка на данъка.
Извън гореизложеното имайте предвид, че данъчното третиране наизвършваната от дружеството спедиторска услуга към чуждестранно лице е следното:
На основание чл. 22, ал. 4 от ЗДДС, за целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49 от ЗДДС, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз.
Когато предмет на доставката е транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, по която получател е данъчно задължено лице, съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката се определя по правилотона чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
С оглед на изложеното по-горе следва, че за определяне мястото на изпълнение на доставка на спедиторска услуга приложение намира разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, в случаите при които се превозват стоки и получател по доставката е данъчно задължено лице. Според посочената разпоредба мястото на изпълнение е там, където е установен получателят – данъчно задължено лице.
Във връзка с това следва да се има предвид, че според Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, за да се определи статутът на получателя на услугите е необходимо доставчикът да разполага с доказателства, които е получил от получателя. Според чл.18, параграф 3 от регламента, когато получателят еустановен извън Общността доставчикът на услуги може да счита, че получателя има статут на данъчно задължено лице, ако:
– получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, че извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени в Общността;
– получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с ДДС номер или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на ДЗЛ или с всяко друго доказателство за това, че получателят е ДЗЛ и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Посоченият по-горе набор от документи ще даде възможност на българското дружество да приеме, че получател на указаната от него услуга е данъчно задължено лице, поради което услугата е с място на изпълнение в държавата членка, където то е установено и съответно дължимият за доставката данък върху добавената стойност ще бъде начислен от него.
В този случай, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява и дължи български данък върху добавената стойност, тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страната. Във фактурата като основание за неначисляване на данъка следва да се посочи чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘