Изх. № 20-00-424
02.10. 2015 г.
чл. 71, ал. 1 от ЗДДС
чл. 112, ал. 1 и 2 от ЗДДС
чл. 78 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Б..“ ЕООД възнамерява да въведе използването на софтуер, който съвместява и функциите на система за електронен обмен.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.За упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 71 от ЗДДС достатъчни ли са електронните фактури и известия, които дружеството ще получава след въвеждане на системата?
2.Необходима ли е сертификация или регистрация/уведомяване в НАП от страна на получателя или на издателя на фактурите и известията при стартиране на работа с електронни фактури?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Възможността за използване на фактури в електронен формат е залегнала в чл. 218 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006 относно общата система на ДДС. Чл. 232 от Директивата урежда изпращането на фактурите по електронен път като поставя условие за това – фактурите да бъдат приети от получателя, а в чл. 233 е заложено условието – автентичността на произхода и целостта на съдържанието на изпратените или предоставени по електронен път фактури при приемането им да бъде гарантирано посредством електронен подпис. Редът за създаване на електронен документ и за издаване на електронен подпис са уредени в Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило условието да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Фактурата съгласно чл. 112, ал. 1 и 2 от ЗДДС е данъчен документ и може да се издава ръчно или автоматизирано. Изискванията към съдържанието на фактурите са посочени в чл. 114 от ЗДДС, а изискванията към бланките на фактурите са посочени в чл. 78 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС). На основание чл. 114, ал. 6 от ЗДДС издадените фактури могат да бъдат изпращани на хартиен носител или по електронен път като се уточнява, че получените фактури по електронен път се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието. Тук следва да се обърне внимание на това, че потвърждаването на получаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление, съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЕДЕП.
Следователно, електронната фактура следва да съдържа всички реквизити по чл. 114 от ЗДДС, чл. 78 от ППЗДДС и чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч) и да е подписана с електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП на съставителя. Съставителят при издаването на електронен документ е авторът на електронното изявление, т.е. физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕП.
Ако са спазени всички изисквания към електронната фактура за получателя по доставката ще е налице възможност за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, на основаниечл. 71, ал. 1 от закона.
Според чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, известието /дебитно и кредитно/ е данъчен документ и може да се издава ръчно или автоматизирано. За издаването му в електронен вид важат правилата, посочени за издаването на електронна фактура. Не е предвидено изискване известието да следва реда на издаване на фактурата, т.е. може единият документ да е издаден на хартиен носител, а другият да е в електронен формат. Редът за издаване и получаване, и реквизитите, които трябва да съдържат дебитните и кредитни известия, е уреден в чл. 115 от ЗДДС.
В ЗДДС не се предвижда дружеството да уведомява данъчната администрация при започване издаването на електронни фактури.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘