Изх. № 21-00-10
Дата:30.04.2013 год.
КСО, чл. 6а
Относно: осигурителен доход на лицата, командировани в друга държава-членка на ЕС, за които се прилага българското законодателство в сферата на социалната сигурност
Във връзка с Ваше писмо, постъпило по електронна поща относно осигурителния доход на лицата, командировани в друга държава-членка на ЕС, за които се прилага българското законодателство в сферата на социалната сигурност, Ви предоставям следната информация:
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване).
Европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС въвеждат правила за определяне на приложимото законодателство, в това число по отношение на командированите работници.
От друга страна на работниците, които са командировани в рамките на предоставянето на услуги трябва да се осигури заплащане, не по–малко от това, което се полага на работниците в приемащата държава (Директива на Европейския парламент и на Съвета 96/71/ЕО от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги).
Правна регламентация на осигурителния доход на лицата, които са командировани в друга държава–членка на ЕС е въведена с разпоредбата на чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване, която е създадена със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в ДВ, бр. 19 от 09.03.2010 г., в сила от 14.09.2010 г.
Съгласно чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по основни икономически дейност и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, който е определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Изцяло съобразена със законодателството на ЕС, разпоредбата на чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване обвързва определяне на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване с разпоредбите на Директива 96/71/ЕО по отношение на лица, които са командировани по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 на територията на други държави–членки.
Предвид всичко изложено до тук, Ви уведомявам следното по конкретно поставените въпроси във връзка с изготвянето на аналитичен доклад в рамките на проекта TRESS:
Осигурителните вноски за работниците и служителите, които са командировани в друга държава–членка на ЕС се дължат върху доходите от трудова дейност, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава. Това е така, защото доходите от трудова дейност на работниците, които са командировани в рамките на предоставянето на услуги са обвързани с минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава. Вноски се дължат върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава единствено в случай, че действителният доход от трудова дейност на лицето (трудовото възнаграждение) е по-малък от въпросните минимални ставки на заплащане.
Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане се дължат върху доходите от трудова дейност, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейност и квалификационни групи професии, който се прилага и за работниците и служителите, полагащи труд на територията на България (т.е. тези, които не са командировани в друга държава–членка на ЕС). Вноски се дължат върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейност и квалификационни групи професии единствено в случай, че действителния доход от трудова дейност на лицето (трудовото възнаграждение) е по-малък от въпросният минимален осигурителен доход.
С оглед по-изчерпателен отговор на въпроса може да се ползва изложения във въведението към въпросникапример: Вноските за лице, което е наето с възнаграждение в размер на 1000 лв./месец (приблизително 500 Евро), но за периода на командироване в друга държава-членка на ЕС предвид минималните ставки на заплащане в приемащата държа получава 2400 лв./месец (приблизително 1200 Евро) ще се дължат върху дължат върху доходите от трудова дейност (2400 лв./месец), но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година.
В тази връзка е важно да се подчертае, че за периода на командироване в друга държава-членка на ЕС осигурителния доход на лицата не е задължително обвързан с осигурителния доход преди изпращането, не е обвързан с минималната работна заплата за страната и т.н., а се определя на база действителните доходи от трудова дейност в съответствие с чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване.
Осигурителния доход на лица, командировани в друга държава-членка на ЕС се установява в хода на съответното производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по общия ред, предвиден за лицата, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. По отношение на минималните ставки назаплащане на труда в другите държави-членки НАП обменя информация с Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, в чиито правомощия е обменът на данни по Директива 96/71/ЕО.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/СТОЯН МАРКОВ/’