Обжалване на мълчалив отказ по чл. 173 от ДОПК за погасени по давност публични задължения

Разпоредбата на чл.268 от ДОПК не урежда хипотезите на мълчалив отказ, поради което при липса на уредба в ДОПК, на основание §2 ДР на ДОПК следва да се приложи разпоредбата на чл.149, ал.3 от АПК, според която когато актът, мълчаливия отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал.1, съответно по ал.2, започва да тече от съобщението, че по – горестоящия административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл – от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция, чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Съгласно чл.267, ал.2 от ДОПК, решаващият орган е длъжен да се произнесе с решение в 14 – дневен срок от постъпване на редовна жалба. Според чл.268, ал.1 от ДОПК, решението на решаващия орган по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК може да се обжалва от длъжника или третото лице в 7 – дневен срок от съобщението. В случая жалбата до директора на ТД на НАП – Варна срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител е подадена на 15.03.2012г. /втори вх. № от 16.03.2012г./ и съгласно чл.267, ал.2 от ДОПК решаващият орган е следвало да се произнесе най – късно на 30.03.2012 г. Разпоредбата на чл.268 от ДОПК урежда единствено и само хипотезите на постановяване на изричен акт по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК, т.е. при спиране на изпълнението, отмяна или отказ да отмени изпълнителното действие по жалба на третото лице, оставяне жалбата без уважение или без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването или при оттегляне на жалбата. Разпоредбата на чл.268 от ДОПК не урежда хипотезите на мълчалив отказ, поради което при липса на уредба в ДОПК, на основание §2 ДР на ДОПК следва да се приложи разпоредбата на чл.149, ал.3 от АПК, според която когато актът, мълчаливия отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал.1, съответно по ал.2, започва да тече от съобщението, че по – горестоящия административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл – от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Този срок е едномесечен и най – рано е започнал да тече на 31.03.2012г. и изтича на 01.05.2012г. Жалбата до съда е подадена на 15.05.2012г., поради което се явява просрочена.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 
№………………2012 г. гр.Варна  В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, първо отделение, двадесет и четвърти състав на двадесет и осми юни 2012 г., в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като разгледа докладваното от председателя административно дело №2096 по описа за 2012 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК, вр.чл.145 и чл.149 от ДОПК.
Постъпила е жалба от „Мартинело” ЕООД, гр.Д., против мълчалив отказ по молба вх. № 2175-1/15.03.2012г. по описа на ТД на НАП – Варна. Твърди, че по съображения за изтекла давност е поискал от публичния изпълнител при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Добрич на основание чл.171, ал.2 и чл.173 от ДОПК отписване на публичните задължения по ППС № 10/2001г. на началника на Митница – Добрич. В едномесечния срок за произнасяне по молбата, публичният изпълнител не се е произнесъл, поради което е обжалвал мълчаливия отказ пред директора на ТД на НАП – Варна, който също не се е произнесъл в срок и от негова страна също е налице мълчалив отказ. Моли да се постанови решение, с което да се отмени мълчаливия отказ на директора на ТД на НАП – Варна  и да се върне преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП – Варна ИРМ  Добрич, за отписване от данъчната сметка на търговеца на публичните вземания по посоченото постановление.
С разпореждане № 2616/04.06.2012г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано: 1/ да представи доказателства за представителната власт на адв.В.Г., която е подписала жалбата до съда; 2/ да внесе държавна такса в размер на 50лв. (петдесет лева), по сметка на Административен съд – Варна, при БАНКА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN: ***, ВІС: UNCRBGSF. Да представи по делото доказателства за внесената държавна такса; 3/ да уточни и представи доказателства за това, дали е обжалвал действията на публичния изпълнител по протокол изх. № 0201/2008/000011/05.03.2012г. и има ли произнасяне по жалбата му от страна на Директора на ТД на НАП – Варна; 4/ в случай, че е обжалван изричния отказ на публичния изпълнител, жалбоподателят да посочи изрично дали поддържа жалбата си против мълчаливия отказ на директора на ТД на НАП – Варна да се произнесе по жалбата му с вх. № 2175-1/15.03.2012г.
С молба вх. № 13609/25.06.2012 г. жалбоподателя прилага пълномощно за представителната власт на адв.В.Г. и потвърждава извършените от нея действия по подаване жалбата в съда. Прилага квитанция за платена държавна такса. Заявява, че поддържа жалбата против мълчаливия отказ на директора на ТД на НАП – Варна за произнасяне по жалба с вх. № 2175-1/15.03.2012г. Уточнява, че протокол изх. № 0201/2008/000011/05.03.2012г е връчен на процесуалния представител на дружеството на 16.03.2012г., ден след подаване на жалбата с вх. № 2175-1/15.03.2012г. до директора на ТД на НАП – Варна срещу мълчаливия отказ, както и, че същият не е бил обжалван.
С оглед направените уточнения, по допустимостта на жалбата съдът намира следното:
На 02.02.2012г. „Мартинело” ЕООД като приобретател на търговското предприятие на ЕТ „Миро – 67 – М.М.” съгласно решение № 372/15.02.2002г. на Окръжен съд – Добрич, подал до директора на ТД на НАП – Варна, офис Добрич молба публичните държавни вземания представляващи мито общо в размер на 687 лв. и ДДС 138 лв. ведно с начислените лихви съгласно ППСПДВ № 10/2001г. на началника на Митница – Добрич, да бъдат отписани от данъчната сметка на ЕТ „Миро – 67 – М.М.”, респективно на „Мартинело” ЕООД поради погасяването им по давност.
По подадената молба не е имало произнасяне и на 15.03.2012г. дружеството подало жалба с вх. № 2175-1/15.03.2012г. до директора на ТД на НАП – Варна срещу мълчаливия отказ по молба с вх. № 2175/02.02.2012г. по описа на ТД на НАП – Варна – офис Добрич.
По тази жалба също не е имало произнасяне, поради което на 15.05.2012г. (видно от представената на л.5 от делото товарителница) е подадена жалба до Административен съд – Варна против мълчаливия отказ по молба вх. № 2175-1/15.03.2012г.
Така подадената жалба е недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция, чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Съгласно чл.267, ал.2 от ДОПК, решаващият орган е длъжен да се произнесе с решение в 14 – дневен срок от постъпване на редовна жалба. Според чл.268, ал.1 от ДОПК, решението на решаващия орган по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК може да се обжалва от длъжника или третото лице в 7 – дневен срок от съобщението. В случая жалбата до директора на ТД на НАП – Варна срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител е подадена на 15.03.2012г. /втори вх. № от 16.03.2012г./ и съгласно чл.267, ал.2 от ДОПК решаващият орган е следвало да се произнесе най – късно на 30.03.2012 г. Разпоредбата на чл.268 от ДОПК урежда единствено и само хипотезите на постановяване на изричен акт по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК, т.е. при спиране на изпълнението, отмяна или отказ да отмени изпълнителното действие по жалба на третото лице, оставяне жалбата без уважение или без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването или при оттегляне на жалбата. Разпоредбата на чл.268 от ДОПК не урежда хипотезите на мълчалив отказ, поради което при липса на уредба в ДОПК, на основание §2 ДР на ДОПК следва да се приложи разпоредбата на чл.149, ал.3 от АПК, според която когато актът, мълчаливия отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал.1, съответно по ал.2, започва да тече от съобщението, че по – горестоящия административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл – от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Този срок е едномесечен и най – рано е започнал да тече на 31.03.2012г. и изтича на 01.05.2012г. Жалбата до съда е подадена на 15.05.2012г., поради което се явява просрочена.
Налице е хипотезата на чл.159, т.5 от АПК, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното, Варненският административен съд, І – во отделение, ХХІV – ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Мартинело” ЕООД, гр.Д., против мълчалив отказ на директора на ТД на НАП – Варна по молба
вх. № 2175-1/15.03.2012г. по описа на ТД на НАП – Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2096/2012г. по описа на Административен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7 – дневен срок от получаването му на страните.
Административен съдия:

Оценете статията

Вашият коментар