.:№ 04-19-738
Дата:18.10.2013 год.
ЗДДС, чл. 10, ал. 1;
ЗДДС, чл. 10, ал. 2;
ЗДДС, чл. 79, ал. 1-7;
ЗДДС, чл. 80, ал. 1, т. 1.
Относно: данъчно третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) на придобиване на съоръжения и последващото им безвъзмездно предоставяне
Във Ваше писма, постъпили в ЦУ на НАП с вх. №№ 24-34-86/08.08.2013 г. и 04-19-738/16.09.2013 г. е изложена следната фактическа обстановка:
С цел оздравяване на Български държавни железници и погасяване на задължения към държавно предприятие ДП “Х” по схемата “дълг срещу собственост” въз основа на Решение на Министерски съвет ще се извърши продажба на съоръжения, собственост на БДЖ “..” на ДП “Х”. За извършената продажба на съоръженията дружеството ще издаде фактура с начислен данък върху добавената стойност. Държавното предприятие ще ползва право на приспадане на данъчен кредит.
Впоследствие се очаква с Решение на Министерски съвет ДП “Х” да предостави същите съоръжения безвъзмездно на ДП “У”).
И двете държавни предприятия са с един и същи принципал – Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Въпросите Ви са:
1. При безвъзмездното предоставяне на съоръженията следва ли ДП „Х” да възстанови на държавата ползвания данъчен кредит за същите?
2. В случай на отписване на съоръженията като разход, следва ли да увеличим финансовия резултат на държавното предприятие?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
1.Относно прилагането на ЗДДС:
ДП “Х” е търговец – държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, образувано на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ). Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЖТ, ДП “Х” управлява предоставеното й имущество – публична и частна държавна собственост.
ДП “У” също е търговец – държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, образувано на основание чл. 115л от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата Република България (ЗМПВВППРБ). ДП “У” управлява пристанищната инфраструктура и другите дълготрайни активи на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Съгласно чл. 115л, ал. 2 от ЗМПВВППРБ държавата предоставя на ДП ”У” имущество – публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет, за изпълнение на предмета му на дейност.
Видно от цитираните законови норми, касае се за държавни предприятия, на които по силата на специални закони се предоставя за управление имущество – публична и частна държавна собственост. По силата на Решение на Министерски съветсъоръжения – държавна собственост, при придобиването на които ДП “Х” е приспаднало данъчен кредит, се очаква да преминат безвъзмездно от ДП “Х” към ДП “У”.
Считаме, че макар и да не се осъществява по реда на Търговския закон, такова безвъзмездно преминаване на имуществото от управлението на едното държавно предприятие към управлението на другото, следва в аспект на ЗДДС да се третира като недоставка, доколкото предоставянето на държавно имущество по силата на Решение на Министерски съвет на едно държавно предприятие е аналогично на извършване на непарична вноска в търговско дружество – чл. 10, ал. 1 от ЗДДС. Логическото тълкуване на текста в случая се обосновава и с осигуряване на приложението на основния принцип занеутралност на данъка върху добавената стойност, който принцип би бил възпрепятстван при ограничително тълкуване на нормата.
В тази връзка и на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗДДС държавното предприятие, което предоставя безвъзмездно съоръженията, не следва да извърши корекция на ползваното от същото право на приспадане на данъчен кредит за получената доставка по придобиването на съоръженията.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДС държавното предприятие, което получава съоръженията, е правоприемник и на всички права и задължения по закона във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. В този смисъл, при условие, че държавното предприятие – правоприемник впоследствие използва съоръженията както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, както и при промяна на предназначението на съоръженията, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, предприятието-приобретател/правоприемник следва да начисли данък върху добавената стойност по реда на чл. 79, ал.1-7 от ЗДДС.
2.Относно прилагането на ЗКПО:
Казано най-общо, за да бъде даден разход признат за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна или данъчна временна разлика.
В конкретния случай посочвате, че се касае за счетоводен разход от безвъзмездно прехвърляне на имущество по силата на Решение на Министерския съвет. По наше мнение при тези обстоятелства прехвърлянето на имуществото се извършва в ситуация на непреодолима сила, поради което при определяне на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО тази транзакция не следва да доведе до преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат.
Според правната теория непреодолимата сила, като юридически факт, означава събитие, което предизвиква последваща невъзможност на престацията или последваща невъзможност да се изпълни задължението, което не се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Невъзможността може да бъде както физическа, така и юридическа, като юридически невъзможно е изпълнението, когато неговото извършване е невъзможно или непозволено по действащото право. Актове на държавни органи, въвеждането на последващи разрешителни и лицензионни режими или последващи нормативни изисквания за упражняването на една дейност, могат да доведат до юридическа невъзможностда се изпълни едно задължение и да се възприемат като непреодолима сила. В описания от Вас случай по силата на акт на държавен орган (Министерски съвет) определено имущество следва да бъде прехвърлено безвъзмездно на ДП „У”, т.е. за ДП „Х” е налице обективна невъзможност да се разпореди с това имущество по друг начин.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗАПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/’