чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС
чл.79, ал.3 от ЗДДС
В запитването е описана следната фактическа обстановка:
През 2010 г. между X АД, в качеството му на лизингодател, „А” ЕООД – лизингополучател и „Б” ЕООД – съдлъжник, е сключен договор за финансов лизинг на пътни превозни средства (ППС). Лизингополучателят е заплатил пълния размер на дължимия ДДС, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС при фактическото предоставяне на стоката. Съгласно общите условия на договора за лизинг, лизингополучателят има право да придобие собствеността върху ППС след изтичане срока на договора, ако е погасил всичките си задължения и при условие, че отправи до лизингодателя изрично писмено искане.
През м. юни 2011 г. ППС – предмет на договора за лизинг, е отнето противозаконно от държането на лизингополучателя, за което е образувано наказателно производство. X АД, като лизингодател на отнетото ППС е получило застрахователно обезщетение, изплатено от застрахователното дружество. Съгласно общите условия на договорите на XАД относно финансовия лизинг на ППС в случаите на пълна загуба на последното (поради щета или кражба) право на застрахователно обезщетение има лизингодател. Посочено е, че в случай, че застрахователното обезщетение е по-голямо от вредите, понесени от лизингодателя към датата на изплащането му, които се формират от дължимата към момента главница, неизплатените лихви и други суми по договора /за конкретния договор за финансов лизинг и общите условия/, както и дължимия ДДС /равен на ползвания данъчен кредит при закупуване на ППС от лизингодателя/, то разликата се изплаща на лизингополучателя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Кой следва да извърши корекция по реда на чл.79, ал.3 от ЗДДС на ползвания данъчен кредит за придобиването на ППС?
2. В какъв размер следва да се извърши корекцията на ползвания данъчен кредит?
3. Следва ли лизингодателят да издаде кредитно известие на основание чл.115, ал.6 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
По отношение данъчното третиране по ЗДДС на договорите за лизинг.
За разлика от счетоводното законодателство, което дели договорите за лизинг на две основни групи „финансов лизинг“ и „експлоатационен лизинг“, то в ЗДДС за целите на облагане с данък върху добавената стойност са въведени други понятия:
– договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост и
– договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост.
При договорите за лизинг, в които изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост е налице доставка на стока към момента на предаване на вещта, без да има прехвърляне на право на собственост върху нея, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
При договорите за лизинг с опция за прехвърляне на собствеността, опцията дава право на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга с допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора -чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС, или пък да се откаже от нея.
За целите на ЗДДС при договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката, лизинговите вноски приемат характера и белезите на доставка на услуга (предоставяне на актив за ползване срещу възнаграждение, което предоставяне не е приравнено на доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС).
Относно корекциите на ползван данъчен кредит.
Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
В случай на погиване на актива – предмет на договор за лизинг (с изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост), за който са изплатени част от вноските и собствеността не е прехвърлена на лизингополучателя, корекцията по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за приспаднатия при закупуването данъчен кредит следва да се извърши от лизингодателя, доколкото към момента на погиването активът е все още собственост на лизингодателя и той е ползвал правото на данъчен кредит при закупуването му.
Начисленият ДДС за лизинговите вноски не подлежи на корекция от страна на лизингополучателя, защото те представляват данъчна основа на доставка на услуга (предоставяне на актив за ползване) към момента, в който е извършена кражбата, тъй като стоката не е придобита от лизингополучателя. Аргумент в тази насока е нормата на чл. 344, ал. 1 от ТЗ, съгласно която лизингодателят има задължения на наемодател по чл. 320 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), поради което до прехвърлянето на собствеността на вещта при финансовия лизинг, полученото възнаграждение за предоставеното ползване представлява плащане по договорената наемна цена.
Предвид гореизложеното, дружеството – лизингодател следва да извърши корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, доколкото към момента на погиването активът е все още негова собственост. Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, корекцията на ползвания данъчен кредит от регистрирано лице се извършва в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекция, която не е в пълен размер се извършва, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 6 от ЗДДС, в случай, че стоките или услугите, по повод на които ще се извършва корекцията са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Следва да се има предвид, че когато в последствие пътното превозно средство (което е прието за погинало, поради кражбата) бъде намерено, ще са налице условия за отпадане на основанието за извършване на корекция по чл.79, ал.6 от ЗДДС. При тази хипотеза лизингодателят следва да анулира протокола за извършената корекция на ползван данъчен кредит. За анулирането не се издава нов протокол, а в погрешно съставения се посочва основанието за анулиране, като същият се включва във файла „prodagbi.тxт”на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.
Корекция по този ред се извършва само след като превозното средство е регистрирано отново в КАТ.
По отношение издаването на кредитни известия.
В запитването е посоченото, че данъкът е начислен при предаването на актива и лизингополучателят е заплатил пълния размер на дължимия ДДС, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Тъй като предметът на договора е погинал, е налице разваляне на договора, поради липса на предмет, а съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 6 от ЗДДС, при прекратяване или разваляне на договора, лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума. Платените лизингови вноски до момента на погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване на актив(наем), предвид посочената по-горе разпоредба на чл. 344, ал. 1 от ТЗ. За тези доставки дружеството следва да издаде фактури за съответните данъчни събития, съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка (и представени документи). В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 4 от ДОПК.