чл. 68, ал. 1 от ЗДДС
чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС
чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС
чл. 70, ал. 2 Изх. № 23-29-78
11.09.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-29-78/30.07.2015 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Лизингова компания е сключила договор за лизинг, по силата на който е предоставила за ползване движима вещ. Вещта е застрахована, като застраховката покрива рисковете от нейното частично или цялостно увреждане. По силата на договора за лизинг лизингополучателят е задължен да заплаща за своя сметка разходите за поддръжка и ремонт на вещта в случаите, когато тези разходи не се покриват от застрахователя.
При настъпване на застрахователно събитие ремонтирането на вещта, предмет на договора за лизинг, се извършва в специализирани сервизи, като съответният сервиз издава фактура с получател лизингодателя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Има ли основание лизингодателят да ползва данъчен кредит за извършените разходи?
2.Следва ли лизингодателят да префактурира на лизингополучателя разходите за ремонт, които са изплатени от застрахователя под формата на застрахователно обезщетение?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
По смисъла на разпоредбите на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано по закона лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Това право се упражнява при наличие на условията по чл. 69 – чл. 71 от ЗДДС и липса на пречките по чл. 70 от закона.
Едно от условията за възникването на правото на данъчен кредит е получените стоки или услуги да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. По смисъла на чл. 12 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, която е извършена от регистрирано по ЗДДС лице и е с място на изпълнение на територията на страната.
Въпреки че по своята същност договорът за лизинг, уреден в глава двадесет и трета от Търговския закон, е вид наемен договор (срв. чл. 342 от Търговския закон), той има отлики, като в някои случаи те са толкова съществени, че както за целите на ЗДДС, така и за целите на счетоводството и корпоративното подоходно облагане, лизинговите договори с определени характеристики имат данъчно третиране, различно от това на наемните отношения и сходно с това на покупко-продажбите. Най-общо лизинговите договори се делят на два вида: оперативен лизинг, където вещта се ползва за определен срок срещу възнаграждение, след което се връща на лизингодателя, и финансов лизинг, който съдържа клауза за прехвърляне собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му. Предвид сходствата и различията между договора за наем и договорите за лизинг, с оглед възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя, трябва да се прецени в кои случаи договорът за лизинг следва да бъде определен като наемен договор за целите на ЗДДС.
За целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС е направено следното разграничение на договорите за лизинг:
?договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост;
?договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост (чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС).
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС разглежда като доставка на стока фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който се предвижда в нормалния ход на събитията собствеността върху стоката да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска.
Съгласно Международен счетоводен стандарт 17, отнасящ се до договорите за лизинг, който е възпроизведен в Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 320, стр. 1), следва да се прави разлика между оперативен лизинг и финансов лизинг, като последният се отличава с това, че на лизингополучателя по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността. Обстоятелствата, че в края на договора е предвидено да се прехвърли собствеността или че настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична с пазарната стойност на стоката, представляват заедно или поотделно критерии, позволяващи да се определи дали договорът може да се квалифицира като договор за финансов лизинг (вж. Решение по дело С-118/11 “Еон Асет Мениджмънт“ ООД, т. 38).
По отношение на леките автомобили и стоките, предназначени за техния ремонт, поддръжка, подобрение и експлоатация чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС въвеждат ограничение от общото правило. Предвид тази разпоредба за получените стоки по облагаеми доставки не е налице право на данъчен кредит, освен в случаите по чл. 70, ал. 2 от закона, сред които са и отдаването по наем и препродажбата на автомобила.
Предвид изложеното, доставчикът има право на приспадане на данъчен кредит за начисления му данък в случаите, в които извършените от него разходи се използват за целите на лизинговите договори, по които той е лизингодател, и посредством които осъществява облагаеми доставки на стоки или услуги.
По втори въпрос:
Видно от изложеното в запитването Ви, условие за заплащането от лизингополучателите на разходите за ремонт на предоставените на лизинг вещи, е тези разходи да не са изплатени от застрахователя. По аргумент от противното следва, че разходите за ремонт, извършени от лизингодателя, които са изплатени от застрахователя под формата на застрахователно обезщетение, не се заплащат от лизингополучателя. При това положение лизингодателят не извършва доставка към лизингополучателя, нито приема авансово плащане от него, поради което липсва правно основание за издаване на фактура.
Относно префактурирането без извършване на доставка от издателя на фактурата следва да се има предвид, че то е допустимо само когато фактурата е издадена от доставчика на едно данъчно задължено лице, а действителен потребител на стоката или услугата е друго данъчно задължено лице. Освен това, доколкото наличието на облагаема доставка е същностна предпоставка за възникването на право на данъчен кредит на получателя, префактурирането се счита за допустимо само и единствено в случаи, при които то се налага, за да се осигури правото на действителния потребител на стоката или услугата да упражни правото си на данъчен кредит. Такива биха били случаите, в които във фактурата за ремонта като получател е посочен лизингодателят, собственик на вещта, а лизингополучателят има облигационноправно задължение да плати ремонта и има право на данъчен кредит за извършените разходи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘