2996/16.08.2007 г.
КСО – чл.6, ал.7
ДОПК – чл.128 и 129
ОТНОСНО: Окончателния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и реда за внасяне на осигурителни вноски
В запитването си поставяте следните въпроси:
-При определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2006 г., има ли задължение самоосигуряващото се лице да намали осигурителния доход до размера на действителната печалба и съответно да изисква възстановяване на надвнесени осигурителни вноски?
-Какъв е реда за възстановяване на недължимо внесени суми за осигурителни вноски?
-Следва ли да се прави корекция в подадените декларации с по-висок осигурителен доход?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и действащата сега и през 2006 г. нормативна база, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
На основание чл.6, ал.7, т.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, лицата упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, дължат авансово осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, респ.едноличните търговци се определя въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица /отм./, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд “Пенсии“.
Съгласно горецитираната разпоредба на чл.6, ал.8 от КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност. Принцип в осигуряването /регламентиран и в чл.10 от КСО/ е, че задължението за осигуряване произтича от извършването на някаква трудова дейност. По отношение на осигурителния доход, чл.6, ал.2 от КСО установява, че той се формира от всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Следователно в основата на дохода, върху който се дължат осигурителни вноски е извършваната трудова дейност, т.е. съответното плащане да е направено за полагане на труд. Волята на лицето за авансово определяне размера на дохода, върху който да се внасят вноски, не е достатъчен факт този доход да се завери като окончателен осигурителен доход.
Съгласно чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, при определяне на окончателния размер на осигурителния доход, едноличните търговци вземат предвид облагаемия доход по чл.21, ал.1 от Закона за облагане доходите на физическите лица /отм./, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски и премии/вноски по договори за застраховки „Живот” и застраховки „Живот”, ако са свързани с инвестиционен фонд.
По втори въпрос:
Разпоредбите на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс уреждат реда за прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на задълженото лице ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. След постъпване на искането се възлага проверка или ревизия.
По трети въпрос:
Самоосигуряващите се лица дължат осигурителни вноски върху авансов и годишен осигурителен доход. Авансовият осигурителен доход е избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Годишният осигурителен доход се формира като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Декларация обр.№ 1 се подава от тези лица само за авансово внесените месечни осигурителни вноски, а не за окончателната осигурителна вноска върху годишния осигурителен доход. Аргумент за това е разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. Съгласно цитираната разпоредба, декларация обр.№ 1 се подава в компетентната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица – не по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец. Т.е. в конкретният случай, корекция на декларация обр.№ 1 не следва да се извършва, тъй като данните в нея се отнасят за авансовия осигурителен доход.
В декларация обр.№ 6, подавана от самоосигуряващите се лица еднократно до 15 април се включват авансовите вноски, направени през годината по реда на чл. 6, ал.7 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и размера на окончателната осигурителна вноска за съответния фонд или здравно осигуряване, определен по реда на чл.6, ал.8 от КСО. Корекция на данните в декларация обр.№ 6 , Вие следва да направите, тъй като се намалява размерът на декларираните от Вас задължения. В този случай, освен коригираните се попълват и всички останали данни от съответната колона на подадената преди това декларация. Попълват се в пълен размер новоформиралите се задължения.
Следва да имате в предвид, че на основание чл.104, ал.4 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване. В чл.3, ал.4 от Наредба Н-8 е указано, че коригиращи декларации могат да бъдат подавани за коригиране на данни до изтичане на 5 години от датата, на която са били дължими осигурителните вноски. Декларации не се подават за коригиране на данни след изтичане на 5 години от датата, на която са били дължими осигурителните вноски. В тези случаи коригиращи декларации се подават само след изрични указания на Националната агенция за приходите.
‘