fbpx

здравно осигуряване на лице, работещо по втори трудов договор на непълно работно време – 1 час, за дните във временна неработоспособност

3 _ 2322/20.10.2014 г.
ЗЗОчл.40, ал.1, т.5
Относно:здравно осигуряване на лице, работещо по втори трудов договор на непълно работно време – 1 час, за дните във временна неработоспособност
Според изложеното в запитването в кооперация ХХ е назначено лице освен на основен трудов договор и по втори трудов договор на непълно работно време – 1 час.
В тази връзка се поставя въпроса как следва да се изчисли здравната осигуровка за сметка на работодателя за дните във временна неработоспособност по втория трудов договор – 4,8 % върху 420.00 лв. пропорционално на дните във временна неработоспособност или пропорционално на дните и часовете по втория трудов договор?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за здравно осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 54/2014 г.) и Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 53 от 27 юни 2014г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО за периодите във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на
чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от КТ, здравноосигурителната вноска на лицата по трудово правоотношение се определя върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Минималните месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година, като размерът на същия за 2014 г. е 420 лв.
Съгласно цитираните нормативни актове, отпускът за временна неработоспособност се определя в дни, следователно всички работни дни за определения период ще бъдат неприсъствени. Поради тази причина е и установената практика здравноосигурителните вноски да се изчисляват върху осигурителен доход, определен пропорционално на работните дни в съответния вид отпуски, изброени в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Периодите на тези видове отпуск винаги се определят в дни със съответните първични документи – издаден болничен лист или молба за ползване на отпуск, подадена от лицето. Няма основание ЗЗО да се тълкува по аналогия на чл. 9 от КСО, която разпоредба регламентира зачитане и изчисляване на осигурителен стаж по смисъла на този кодекс, включително и в часове. Това е така, защото периодите с трудова дейност и получените доходи, свързани с тази трудова дейност, са основополагащи за възникване на осигуряването по КСО, съответно зачитане на осигурителен стаж по смисъла на чл. 9 от същия кодекс. Въз основа на осигурителния стаж и осигурителния доход се определят размерите на осигурителните престации по този кодекс, които преимуществено имат паричен характер и в повечето случаи целта им е да компенсират периодите със загубена работоспособност – възможност да извършват трудова дейност.
По отношение на здравното осигуряване основополагащи за възникване са обстоятелствата, посочени в разпоредбите на чл. 33 и чл. 34 от ЗЗО, и периодите с трудова дейност са неотносими за възникване и продължаване на осигуряването. Друга съществена разлика спрямо КСО е в осигурителните престации, които по смисъла на ЗЗО се изразяват в безплатни здравни услуги и медицинска помощ, т.е. обезщетенията по здравното осигуряване са в натура и не зависят от периодите с трудова дейност за разлика от обезщетенията, предоставяни от държавното обществено осигуряване.
Предвид изложените аргументи е неправилно да се прилагат разпоредби от КСО при определяне на осигурителния доход за здравно осигуряване през периодите по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО пропорционално на отработените часове.
В конкретния случай размерът на дохода, върху който се дължат здравноосигурителни вноски следва да се определи като минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица /420 лв./ се раздели на броя на работните дни за месеца и получената сума се умножи по броя на дните във временна неработоспособност, без първите три работни дни от временната неработоспособност, за които се изплаща средно дневното възнаграждение по чл.40, ал. 5 от КСО, т.е. това е първият вариант за изчисляване на дължимите от работодателя здравноосигурителни вноски от примера, който е посочен в запитването.
Следва да се има предвид, че ако по основния трудов договор лицето е осигурено върху максималния осигурителен доход, то по втория трудов договор не се дължат здравноосигурителни вноски. В случай обаче, че по основния трудов договор не е достигнат максималният размер на дохода, по втория трудов договор работодателят дължи здравноосигурителни вноски върху пълния размер на осигурителния доход или само върху част от него до достигане на максималния размер на осигурителния доход.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Scroll to Top