1_ИТ-00-86/30.09.2016
чл.12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004
ОТНОСНО: определяне и удостоверяване на приложимото законодателство
Българско дружество, с регистрация по ЗДДС ще сключи договор за строи-телни услуги с персонал като подизпълнител с немска фирма. За целта дружеството трябва да командирова строителна бригада в Германия.
Във връзка с така описаното са поставени следните въпроси:
1. Какви документи освен заповед за командировка трябва да подготви дружеството за да изпрати работниците за изпълнение на договора, за да могат последните да продължат да се осигуряват по българското осигурително законода-телство?
2. Необходими ли са други документи, освен посочените в горния въпрос за да могат работниците да работят в Германия?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище:
Съгласно процедура № ДОМ – 1 „Изготвяне на отговори на запитвания”, утвърдена със Заповед № ЗЦУ-901/27.07.2016 г. на Зам. изпълнителния директор на НАП, в компетенциите на отделите ДОП при дирекции ОДОП е изготвянето на отговори по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, които са с методологичен характер. Следователно, извън компетентността на отдел ДОП е изразяването на становище по поставените от Вас въпроси, свързани с трудовото законодателство, относно необходимите документи при командироване на лица.
Независимо от изложеното следва да имате предвид следното:
След присъединяването на Република България към ЕС се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Съюза. От 01.05.2010 г. се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
С Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент) са въведени материалните разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите–членки, докато в Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламент по прилагане) се съдържат предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принци-пи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като само-стоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл.11(3)(а) от Регламент (ЕО)№ 883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава–членка. Съгласно чл.12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работо-дател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
Основната цел на правилата, въведени с тази разпоредба, е да се улесни свободното движение на трудовоактивните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институ-ции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
От друга страна, като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава–членка.
Първото изискване е преди командироването лицето да е подчинено на законодателството на изпращащата държава–членка. Разпоредбата на чл.12(1) от Регла-мент № 883/2004 предвижда запазване на приложимото законодателство на изпраща-щата държава–членка и е приложима спрямо заети лица, които са подчинени на това законодателството по силата на това, че са осъществявали трудова дейност в предприя-тието, което ги командирова.
Въпреки това, чл.12(1) от Регламент № 883/2004 се прилага и спрямолица, които са наети с цел да бъдат командировани в друга държава–членка, при условие че непосредствено преди командироването са били подчинени на законодателството на изпращащата държава–членка (основание чл.14(1) от Регламент № 987/2009) за период приблизително не по–малък от един месец.
Следващото изискване е командироващият работодател обичайно да осъщест-вява дейността си на територията на изпращащата държава–членка.
Друго решаващо условие за прилагане на чл.12(1) от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице.
Четвъртото изискване е лицето да не е изпратено да замества друго команди-ровано лице.
Последното задължително условие, определено в чл.12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.
В случаите на командироване преценката относно изпълнението на тези задължителни условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава–членка. По отношение на България компетентна да определя приложимото законо-дателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е Националната агенция за приходите.
Предприятие, установено в България, което командирова наети лица, за да работят на територията на друга държава–членка е задължено да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП (основание чл.15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Уведомлението се извършва с подаване на формуляр по образец (Окд-236). При получено уведомление в предвидените по този параграф случаи, институцията, при наличие на основание, издава удостоверението, посочено в чл.19, пар.2 от регламента по прилагане (А1-Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя).
Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл.12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо командированите заети лица се прилага основното правило“lex loci laboris” – законодателството на държавата–членка, на чиято територия се полага труда.
‘