1_ИТ-00-84/30.09.2016
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6
КСО, чл. 4, ал. 6
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3
ОТНОСНО: осигуряване на физическо лице, работещо без трудово правоотношение
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика ……. с вх. №./..2016 г. поставяте въпрос относно държавно обществено осигуряване на физическо лице /пенсионер/ работещо без трудово правоотношение, с възнаграждение за месеца по-голямо от минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
С оглед приложимата нормативна уредба изразявам следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня, в който започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноскии продължава до прекратяването й.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО за лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец по кодекса, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на същото е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Тези лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. За родените след 31.12.1959 г. се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда, определен в чл. 6, ал. 3 от КСО и се внасят от осигурителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 7, ал. 6 от КСО).
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО (включително лицата, работещи без трудово правоотношение), на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения в наредбата ред. Разпоредбата се прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия – за изслужено време и старост, инвалидна или наследствена. Осигуряването им за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт е уредено като право, което може да бъде упражнено по тяхно желание. Желанието да се осигуряват за посочените осигурителни рискове лицата трябва да заявят изрично.
Следователно, ако пенсионер, полага труд без трудово правоотношение (граждански договор), декларирало е това обстоятелство и не е изразило изрично пред възложителя по договора желанието да се осигурява, при изплащане на възнаграждения по договора, не следва да се начисляват и удържат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Следва да имате предвид че в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ липсва текст, аналогичен на цитираните по-горе разпоредби, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които полагат труд без трудово правоотношение. Здравно осигурителните им вноски се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” отЗЗО.
За пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд вноските се дължат върху размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавкитекъм тях. Същите са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО).
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО определя, че за лица, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 на същата норма, здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, определен в чл. 6, ал. 11 от КСО. Поредността на доходите при ограничаване до максималния месечен осигурителен доход за здравно осигуряване е следната:
1. пенсии /без добавките към тях/;
2. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО;
3.осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Въз основа на гореизложеното, независимо, че са осигурени в качеството им на пенсионери, когато същите реализират доходи от трудова дейност, дължат здравноосигурителна вноска на съответното основание по реда на ЗЗО.
‘