Изх. № 24-02-226
Дата:23.09.2014 год.
КСО, чл. 6а;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 12(1);
Регламент(ЕО) № 987/2009, чл. 14(2);
Регламент(ЕО) № 987/2009, чл. 15(1).
Относно:определяне и удостоверяване на приложимото законодателство
Във връзка с Ваше писмено запитване изпратено за разглеждане по компетентност от дирекция ОДОП ….. дона Националната агенция за приходите и заведено в с вх. № ………./01.09.2014 г., Ви уведомявам следното:
1.По Въпроси II.1. иII.2.:
При вече издадени удостоверения А 1, започването на работа в друго приемащо предприятие без промяна на държавата-членка в която работят командированите лица не налага издаване на нови формуляри. Това е така, защото започването на работа в друго приемащо предприятие само по себе си не е обстоятелство, което оказва влияние върху изпълнение на условията, определени в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на база, на които първоначално са издадени удостоверенията.
Ако са изпълнени условията, определени в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 не съществува пречка във формуляр А 1 да се впишат няколко предприятия в приемащата държава-членка, в случай, че лицето е изпратено в повече от едно предприятие.
2.По Въпрос II.3.:
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС въвеждат правила за определяне на приложимото законодателство, в това число по отношение на командированите работници.
От друга страна на работниците, които са командировани в рамките на предоставянето на услуги трябва да се осигури заплащане, не по–малко от това, което се полага на работниците в приемащата държава (Директива на Европейския парламент и на Съвета 96/71/ЕО от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги).
Правна регламентация на осигурителния доход на лицата, които са командировани в друга държава–членка на ЕС е въведена с разпоредбата на чл. 6а от КСО.
Съгласно чл. 6а от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по основни икономически дейност и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, който е определен със ЗБДОО за съответната година.
3.По Въпрос II.6.:
По отношение наличието на съществена дейност приложимите критерии трябва да отговорят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности (основание чл. 14(2) от Регламент(ЕО) № 987/2009). Това означава, че критериите за съществена дейност би следвало да се разглеждат в тяхната съвкупност и да се адаптират към характера на осъществяваната от предприятието дейност, в т.ч. по отношение на предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ.
Предвид спецификата на правоотношенията, в тези случаи особено внимание следва да се обръща на запазването на пряката връзка като задължително условие за прилагане на чл. 12 от Регламент(ЕО) № 882/2004. Това е така, защото критериите за нейното наличие и поддържане се разглеждат и анализират в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай, а това важи с още по-голяма сила при изпращане на лица от предприятие, което осигурява временна работа.
4.По Въпрос II.7.:
Предприятие, установено в България, което командирова работници, за да работят на територията на други държави–членки, е задължено да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция на НАП (основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Уведомяването се извършва с подаване на формуляр по образец (Окд-236). Продължителността на изпращането (в това число за периоди до 30 дни) не освобождава предприятието от това задължение.
При получено уведомление по чл. 15(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 и наличие на задължителните условия, определени в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната териториална дирекция на НАП издава удостоверение А1, дори в случаите, когато издаване не е било поискано от заетото лице и/или работодателя.
В заключение Ви уведомявам, че предоставяне на отговор по първата група въпроси е недопустимо, тъй като са предмет на неприключило производство, а въпросите от втората група, които са свързани с уреждане на
правоотношенията, въз основа на които лицата ще полагат труд за дружеството и тези относно командироването от гледна точка прилагане на трудовото законодателство, са извън компетентността на НАП.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА/’