Определяне на данъчна основа на обща туристическа услуга по реда на ЗДДС и признаване на разходи за дейността за целите на ЗКПО

Относно: Определяне на данъчна основа на обща туристическа услуга по реда на ЗДДС и признаване на разходи за дейността за целите на ЗКПО
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” …. и заведено с вх. № …………………….., Ви уведомяваме следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството е регистриран туроператор. През месец май дружеството получава плащане от българска фирма за организирано пътуване /работно посещение по определен проект за изготвяне на туристически маршрути в гр.П/. В 5-дневен срок от получаване на плащането е издадена фактура. Гостите по проекта са чужди граждани. На същите е подсигурен транспорт /самолетни билети/, хотелско настаняване в гр.П и гр.С /чрез туроператор в гр.С/.
За осъществяване на работния проект на чуждите граждани се заплаща хонорар.
Зададени са следните въпрос:
1. Разходите за хотелско настаняване, самолетни билети и изплатените хонорари, в т.ч. и удържания от лицата данък по чл. 37 от ЗДДФЛ за осъществяването на проекта, участват ли при образуване на марж във връзка с доставка на обща туристическа услуга по реда на ЗДДС?
2. Горецитираните разходи третират ли се като присъщ разход за дейността, съгласно ЗКПО?
Предвид непълно изложената фактическа обстановка в запитването Ви /не е представен договор определящ задълженията на страните, не е уточнен предмета на сделката, не е изяснено какво съдържа сумата, която се превежда, какви са задълженията на чуждестранните лица и др. имащи отношение към сделката/, и съобразявайки относимата нормативна уредба, предоставям на вниманието Ви следното принципно становище:
Първи въпрос: Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗДДС, когато туроператор или туристически агент предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на турист, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които туристът се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга. По смисъла на ал. 2 на същата правна норма, стоките и услугите, от които туристът се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на туриста без изменение.
Предвид изложеното, този режим на облагане се прилага, когато:
– доставчик, по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС, е туроператор.
– получател, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС, е физическото лице, което получава услугата (турист) или друг туроператор. Съгласно § 1, т. 1. от ДР на ЗТ, “Турист“ е всяко физическо лице, потребяващо основна и/или допълнителна туристическа услуга.
– предмет на услугата е организиране на основни и/или допълнителни туристически услуги.
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че услугата се получава не от „турист” или друг туроператор, а от фирма. В случаите, когато данъчно задължено лице ползва услуги на туроператор във връзка с независимата си икономическа дейност и избере общия ред на облагане, не следва да се прилага специалният ред за облагане на обща туристическа услуга по глава Шестнадесета на ЗДДС. Предвид това, независимо от естеството на доставката, когато ползвател по доставката не е “турист“, ще се прилагат общите правила за данъчно третиране за доставка на услуга.
В този смисъл е писмо Изх. № 24-00-33/18.05.2007 г. относно прилагане на ЗДДС в случаите на доставки свързани с туристически услуги на Изпълнителния директор на НАП, което може да прочетете в www.nap.bg, система „Въпроси и отговори”.
Втори въпрос: Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. При наличие на документи, отговарящи на изискванията на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводство, счетоводните разходи, посочени в запитването, следва да бъдат признати за данъчни такива. Освен документалната обоснованост на счетоводните разходи, е необходимо да имате предвид изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗСч. по отношение на спазването на основни счетоводни принципи, а именно:
– текущо начисляване – приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
– съпоставимост между приходите и разходите – разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
Тъй като в запитването е посочено, че се извършва услуга от дружеството, се изисква да се съобрази с разпоредбите на СС 2 „Отчитане на стоково-материални запаси” относно формиране себестойността на предоставяната услуга.
Предвид гореизложеното считаме, че посочените разходи за хотелско настаняване, самолетни билети и изплатени хонорари ще се признаят за данъчен разход, ако са документално доказани и заедно с тях са отчетени съответните приходи. По отношение на окончателния данък на чуждестранните лица, ако дружеството е платец на дохода, следва да извърши начисление на целия брутен доход като счетоводен разход и съответно да осчетоводи задължения към чуждестранните лица /чистата сума на дохода/ и към бюджета с размера на дължимия данък. В случай, че в полза на чуждестранните лица се начисли брутният размер на дохода, а окончателният данък по чл. 37 от Закона за данъците за доходите на физически лица се отрази за сметка на платеца на дохода като счетоводен разход, по силата на разпоредбата на чл. 26, т. 8 от ЗКПО, той е данъчно непризнат разход. С размера на окончателния данък, останал за сметка на дружеството платец, се увеличава счетоводният финансов резултат, на основание на посочената норма от материалния закон.
При условие, че дружеството не може да докаже документално счетоводните разходи, ще са нарушени изискванията на чл. 10 от ЗКПО и счетоводният финансов резултат ще се коригира по реда на чл. 26, т. 2 от закона.
Следва да имате предвид, че при извършване на последващ данъчен контрол, в зависимост от конкретната фактическа обстановка и съответните доказателства, е възможно коригиране на счетоводния финансов резултат на различни основания от материалния закон – чл. 16 – при установяване на отклонение от данъчно облагане, чл. 78 – при констатиране на неотчетени приходи.

Оценете статията

Вашият коментар