Относно: Определяне на данъчна основа по реда на ЗДДС.
В Дирекция „ОУИ” постъпи писмено запитване с вх. № …../02.11.2010г., относно определяне на данъчна основа по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството Ви е складодържател и има сключен договор за складиране на стоки в данъчен склад с друга фирма – вложител. Видно от представения договор, предмета му е: предоставяне на складова площ в данъчен склад, организиране на съхранение на акцизни стоки на вложителя съгласно разпоредбите на ЗАДС и Правилника за приложението му. Вложените в склада стоки са собственост на вложителя. Стоката се приема за съхранение в склада с придружителен административен документ /ПАД/, който след оформяне се приключва от дружеството складодържател в Агенция Митници. Дружеството складодържател поръчва и заплаща по себестойност в МФ необходимия брой по вид и вместимост бандероли и ги облепва върху високо градусните продукти. Стоката се освобождава за потребление от данъчния склад, придружавана от акцизен данъчен документ, в който е генериран дължимия акциз. За предоставяната складова площ и извършените услуги вложителя заплаща по цени, договорени в сключения договор.
Зададен е следния въпрос: Какви са елементите на данъчната основа при издаване на фактура от складодържателя и следва ли себестойността на бандеролите и стойността на дължимия акциз да се включат в нея?
В отговор на поставеният от Вас въпрос, изразяваме следното становище:
По смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Съгласно чл. 9, ал. 1от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
Редът за определяне на данъчната основа при доставка на територията на страната е определен в чл. 26 и 27 от ЗДДС.
Съгласно предложение първо на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Според ал. 3, т. 1 от същата разпоредба данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.
На основание чл. 2 от ЗАДС, на облагане с акциз подлежат:
1. алкохолът и алкохолните напитки;
2. тютюневите изделия;
3. енергийните продукти и електрическата енергия.
Според легалното определение на чл. 4, т. 7 от ЗАДС, “бандерол“ е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка. С бандерол се облепват бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар /чл. 64, ал. 1 от ЗАДС/.
От представения от Вас договор е видно, че предмета на доставката е предоставяне на складова площ и произтичащите от организацията на това складиране услуги във връзка с акцизна стока, а не прехвърляне на собственост върху акцизна стока.
Предвид текста на разпоредбата на чл. 2 и чл. 4, т. 7 от ЗАДС и факта, че тази услуга не подлежи на облагане с акциз, при определяне на данъчната основа на доставката, себестойността на бандеролите и дължимия акциз не следва да се включват.
‘