определяне на данъчна основа по реда на чл. 26 от ЗДДС, препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.

В Дирекция ”ОДОП” – ………… постъпи писмено запитване с вх. № ………../ 11.10.2013 г. относно определяне на данъчна основа по реда на чл. 26 от ЗДДС, препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Физическо лице е сключило договор за финансов лизинг за покупка на лек автомобил. Направена е молба до лизингодателя за пълно предсрочно погасяване на договора. В отговор на писмо изпратено от лизингодателя е заплатена остатъчната сума по договора, която стойност е с включен ДДС. Съгласно договора и общите условия, всички такси по прехвърлянето и данъците се дължат от купувача, а именно:
-нотариална такса – платима на нотариуса;
– местен данък за придобиване на имущество /съгласно чл. 40-50 от ЗМДТ/ – платим към общината по постоянен адрес;
– ДДС върху таксата и данъка /съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС/ – платим на лизингодателя преди подписване на договора за покупко-продажба. ДДС ще се определи след предоставяне на удостоверение за застрахователна стойност.
Поставени е следните въпроси:
1. След като купувача плаща посочените данъци и такси, а не лизингодателя, дължи ли се на тях ДДС и на какво правно основание?
2. Ако се плати ДДС на лизингодателя, при условие, че купувача си плаща нотариалните такси, които са с включен ДДС, няма ли да се получи внасяне на ДДС два пъти?
3. В посочения случай приложима ли е разпоредбата на чл. 26 от ЗДДС, на която се позовава лизингодателя?
4. Тези такси влизат ли в данъчната основа, след като не са включени в цената и не са платени от лизингодателя?
Предвид изложената фактическа обстановка, във връзка с поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Съгласно предложение първо на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. На основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.
Размерите на дължимия местен данък и нотариална такса се определят съответно по реда на ЗМДТ и на Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/.
Видно от гореизложеното, включването на дължимите във връзка с доставката данъци и такси е обусловено единствено от тяхната дължимост във връзка с доставката, без да е поставено в зависимост от обстоятелството кое е лицето – платец съгласно закона или договорните отношения между страните по сделката. Така, съгласно изричното правило на чл. 15 от ППЗДДС данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се включват в данъчната основа на доставките, за които те са дължими. Съгласно разпоредбата на чл. 44 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 85 от ЗННД, нотариални такси се събират за извършване на нотариални действия и извършване от нотариус на други действия. Размерът на дължимите такси са посочени в Тарифата за нотариалните такси към ЗННД. Ако съответният нормативен акт задължава нотариуса да изчисли дължимите данъци и такси, той следва да се съобрази със съответните разпоредби като определи уговорена цена по сделката без дължимия ДДС.
Лицата, задължени да начисляват и плащат ДДС са императивно изброени в чл. 82 от ЗДДС. Съгласно чл. 82, ал 1 от ЗДДС задължение за начисляване на данък върху добавената стойност възниква за всяко регистрирано по ЗДДС лице доставчик по облагаема доставка. В случай, че продавачът е регистрирано по ЗДДС лице и доставката е облагаема, на датата на прехвърляне собствеността на автомобила за него ще възникне задължение за начисляване на данък независимо от качеството на получателя по доставката /юридическо или физическо лице/. Данъчната основа следва да се определи от продавача съобразно чл. 26 от ЗДДС.
Предвид, че в ЗДДС липсват разпоредби, които да изключват от данъчната основа определени данъци и такси, когато същите са дължими за доставката и с оглед дължимостта на данъка при придобиване на имущество по възмезден начин по ЗМДТ и нотариалната такса при сделките с превозни средства, данъчната основа следва да се увеличи както с данъка при придобиване на имущество по възмездан начин събирана от общината, така и с нотариалната такса, събирана от нотариуса по ЗННД.

Оценете статията

Вашият коментар