определяне на данъчна основа по ЗДДС

ОТНОСНО:определяне на данъчна основа по ЗДДС
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-……… с вх. № 96-00-223/ 16.07.2009г.е поставен следният въпрос:
Ако фирма доставчик се възползва от разпоредбите на чл.114, ал.5 от ЗДДС «Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6.» и издава фактурите си за продажба в чужда валута по курса на БНБ към датата на която данъка е станал изискуем, но с клиентите е договорено разсрочено плащане и при извършванетому курсът на БНБ е различен от фиксирания във фактурата, какви действия следва да се предприемат от страна на фирмата доставчик. Разплащането при по-висок или по-нисък курс как следва да се отрази без да се нарушат разпоредбите на ЗДДС. Тези действия препращат ли към чл.115, ал.1 от ЗДДС «При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата» или следва да се отнесат като курсови разлики.
Предвид гореизложеното, изразявам следното становище:
По смисъла на чл.26, ал.1 и ал.2от ЗДДС, данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
В чл.26, ал.6 от закона е указано, че когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем.
В тази връзка е необходимо уточняване на датата, на която данъкът става изискуем.
Съгласно чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
По смисъла начл.25, ал.5, т.1 от закона, на датата на възникване на данъчното събитие /доставката на стока/, данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.
Предвид гореизложеното, разсроченото плащане във връзка с конкретна доставка не води до промяна на данъчната основа по ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар