определяне на данъчната основа по чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за облагане с корпоративен данък и данък върху доходите

Изх. № 20-00-113
Дата:12.06.2015 год.
ДОПК, чл. 122;
ЗДДС, чл. 70 – 72;
ЗДДС, чл. 114;
ЗДДС, чл. 115;
ДР на ЗКПО, § 1, т. 5, буква „а“.
Относно: определяне на данъчната основа по чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за облагане с корпоративен данък и данък върху доходите
Вна Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо за изразяване на становище относно реда за определяне на данъчната основа по чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за облагане с корпоративен данък и данък върху доходите в случаите на установени укрити приходи, произтичащи от неотчетени фактури за покупки на стоки, от регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) лица. Искането за становище е по повод констатирана разнородна практика на органите по приходите, изразяваща се в следното:
В една част от ревизионните производства укритите приходи са изчислени, като стойността на стоките по неотчетените фактури за покупки с начисления по доставката данък върху добавената стойност (ДДС) е увеличена с определен процент надценка. От така получените приходи е приспадната стойността по фактурите на неотчетените покупки, която включва и начисления ДДС.
В други ревизионни производства укритите приходи са изчислени, като стойността на стоките по неотчетените фактури за покупки без начисления по доставката ДДС е увеличена с определен процент надценка. От така получените приходи е приспадната стойността на фактурите на неотчетените покупки без начисления по фактурите ДДС.
Освен горните две хипотези в писмото е посочено, че е установена практика, при която начинът на определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК, преди и след регистрацията по ЗДДС на ревизираното лице, се променя, като за периодите преди регистрацията укритите приходи се намаляват със стойността по фактурите за покупки, която включва ДДС, а след регистрацията – с покупната стойност без ДДС.
Констатирана е и разнородна практика на органите по приходите в случаите, когато ревизирано лице не е било регистрирано по ЗДДС към датата на неотчетените покупки и последващи доставки на стоки са формирали облагаем оборот за регистрация в по-ранен период от датата на регистрация на лицето. В някои от производствата в стойността по неотчетените фактури за покупки на стоки се включва и начисленият за покупките ДДС, а в други производства се взема предвид стойността им без ДДС.
Предвид така изложеното и с оглед необходимостта от уеднаквяване на практиката при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК за облагане с корпоративен данък и данък върху доходите, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, считам следното:
І. Преценка от ревизиращите органи за извършване на ревизия при особени случаи. Практика на Върховния административен съд (ВАС).
С разпоредбата на чл. 122 от ДОПК е регламентирана правна възможност за определяне на задълженията за данъци на ревизирано лице, когато е налице едно от посочените в ал. 1 на тази разпоредба обстоятелства. За определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид посочените в ал. 2 на чл. 122 от ДОПК обстоятелства, относими към съответното лице. Следва да се има предвид, че дори да е налице някое от основанията на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може при условията на оперативна самостоятелност, да установи данъчната основа не по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК, а съобразно общите правила за извършване на ревизии. При извършване на преценката за преминаване към особения ред за облагане, важно е да се вземе предвид най-вече влиянието на наличното основание върху възможността за точното установяване на данъчната основа и всички други относими към отчетността обстоятелства.
Най-общо относно посочен’

Оценете статията

Вашият коментар