Изх. № 17-00-362
Дата:20.01.2015 год.
ЗКПО, чл. 195;
ДР на ЗКПО, § 1, т. 7
Относно: платени от …….банка лихви след обявяването от Европейската централна банка (ЕЦБ) на отрицателен лихвен процент по депозитно улеснение на Евросистемата
Вна Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо с вх. № 17-00-362/13.12.2014 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
В началото на месец юни 2014 г. като част от мерките за стимулиране на икономическия растеж, ЕЦБ е обявила отрицателна стойност на лихвения процент по депозитното улеснение на Евросистемата (– 0,1 %). През месец септември тази стойност е променена на – 0,2 %. Така определеният лихвен процент се е отразил на олихвяването на техническата сметка, която …..банка поддържа в Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (ТАRGЕТ 2), по която сметка се отразяват средствата по салдата на банките, участници в националния системен компонент ТАRGЕТ2-…., в това число и на …………банка като участник.
В резултат на направената промяна, от месец юли 2014 г., вместо да получи лихва за сумите, държани по техническата сметка на ……. в ЕЦБ, отчитаща средствата на компонента ТАRGЕТ2-…., ……банка е заплатила на ЕЦБ лихва за салдото по тази сметка.От своя страна ……….банка е разпределила тези средства между нея и банките-участници, с оглед на поддържаните от тях салда по сметката и съгласно методологията, утвърдена от УС на …..банка.
Посочените промени са въведени едностранно от ЕЦБ като са направени и съответните изменения в правната рамка на ТАRGЕТ 2 (Насоки на ЕЦБ – приложими само за централните банки от Евросистемата и Споразумение, приложимо за централните банки извън Евросистемата, по силата на което те се задължават да спазват изискванията, отразени в Насоките на ЕЦБ). Така въведената лихва има санкционен за …..банка характер и цели намаляване на средствата, поддържани по техническата сметка в ТАRGЕТ 2.
В резултат на водените политики от ЕЦБ, лихвените проценти и на междубанковия пазар на краткосрочни депозити в евро също станаха отрицателни величини, като банките приемат депозити с прилагане на отрицателни лихвени проценти. ………банка е предоставила овърнайт депозити при различни банки във …. и …., но вместо да получи лихва за предоставените от нея суми, тя е заплатила лихва на банката, приела депозита. Размерът на лихвите е различен и те са заплащани или като от дължимата на …..банка сума (главница) при изплащане на депозита на падежа се е удържала определената лихва, или чрез изричен превод на лихвата от страна на ……банка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте въпроса дали сумите, представляващи отрицателни лихви, заплатени през 2014 г. от страна на …..банка на чуждестранни лица (ЕЦБ и банки в Еврозоната), представляват доходи за тези лица, подлежащи на облагане с данък при източника.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
От анализа на разпоредбите на ЗКПО е видно, че сумите, които се заплащат на ЕЦБ и на банки от Еврозоната като отрицателна лихва, не са изрично изброени сред доходите, облагаеми с данък, удържан при източника. Най-близко до тяхната същност е хипотезата на чл. 12, ал. 5, т. 1 от ЗКПО, според която лихви, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, следва да се считат за доходи от източник в страната и съответно, на основание чл. 195 от същия закон, да подлежат на облагане с данък, удържан при източника.
Според дефиницията, дадена в § 1, т. 7 от ДР на ЗКПО, “лихва“ е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на облагането с данък, удържан при източника, не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.
Доколкото в случая доходът на чуждестранните лица не се реализира от вземания за дълг, както и не представлява лихва по депозит или доход (премия) от бонове и облигации, същият не може да бъде определен като доход от лихви по смисъла на ЗКПО. От това следва, че начислените в полза на чуждестранните банки суми под формата на отрицателна лихва не подлежат на облагане с данък, удържан при източника, по реда на ЗКПО.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘