№ 1204/12.09.2013г.
Чл.13 ЗДДС;
ЧЛ.63, ал.1 ЗДДС
Относно: определяне на дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка при вътреобщностно придобиване на стока.
В подадено писмено запитване, заведено в деловодството на Териториална дирекция на НАП …………., офис …… с вх. № ……….2013г., изпратено за отговор в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …………. с писмо вх. № …………….2013г. сте посочили, че дружеството е с основен предмет на дейност търговия и сервиз на селскостопанска техника и закупува техниката предимно от държави на Европейския съюз.
Във връзка с публикувана на сайт ………обява за продажба на багер товарач модел JCB сте се свързали с подавача на машината ., .. и сте получили по имейл сертификат за регистрация на фирмата. При извършена проверка на данните сте установили, че продавачъте регистрирано за целите на ДДС дружество във Великобритания.
След като сте уточнили цената и условията на товарене на машината продавачът Ви е изпратил по имейл фактура от .2013г. на стойност .. евро, в която е включена и цената на транспорта на стоката до Р.
По настояване на продавача на …2013г. сте превели по сметката му и сумата . евро, представляваща размера на дължимия за доставката данък върху добавената стойност.
Към настоящия момент не сте получили машината и не можете да осъществите връзка с чуждестранния доставчик .
Поставили сте следните въпроси:
1. Следва ли издадената на ………..2013г. проформа фактура да намери отражение в счетоводните регистри на дружеството?
2. Как следва да се отразят в счетоводството на дружеството платените с банков превод суми за цената и транспорта на машината в размер на ………….. евро и данък върху добавената стойност – ………. евро?
3. Регистрирано ли е във Великобритания дружеството ……..и коя е компетентната данъчна администрация във Великобритания към която можете да се обърнете?
С оглед действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Закона за счетоводството /ЗСч/ изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е налице, когато сепридобива право на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
По силата на чл.63, ал.1 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностното придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчно събитие при доставка на територията на страната – в общия случай това е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или датата, на която стоката по чл.6, ал.2 от ЗДДС бъде фактически предоставена.
Следва да имате предвид, че за определяне на датата на данъчното събитие от значение е договореният между страните по сделката момент на прехвърлянето на собствеността. При липса на такава уговорка, съгласно чл.67, ал.1 от Кодекса на частното международно право, придобиването или прекратяването на вещни права върху превозвани вещи се уреждат по правото на държавата по тяхното местоназначение. В чл.24, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е указано, че когато предмет на доставката е индивидуално определена вещ, прехвърлянето на собствеността настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. При договори за прехвърляне на собствеността върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърлящом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени /чл.24, ал.2 от ЗЗД/.
С разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.4 на ЗДДС са регламентирани специални правила по отношение изискуемостта на данъка при вътреобщностното придобиване на стоки, съгласно които данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие или на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. В ал.5 на чл.63 е указано обаче, че когато фактурата е издадена във връзка с направено плащане преди датата на възникване на данъчното събитие по ВОП, същата не е основание за възникване на изискуемост на данъка. В този случай изискуемостта на данъка се определя по реда на чл.63, ал.3 от закона.
Следователно, когато от доставчика е издадена фактура преди датата на възкване на данъчнато събитие за вътреобщностното придобиване на стоката и тази фактура е във връзка с направено авансово плащане по доставката данъкът върху добавената стойност става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца на възникване на данъчното събитие.
Начисляването на дължимия за вътреобщностното придобиване данък се извършва по реда на чл.86 от ЗДДС като се издава данъчен документ /прокотол по чл.117 от ЗДДС/, в който данъкът се посочва на отделен ред,включва се размера на данъка при определяне резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл.125 от закона и издаденият данъчен документ се отразява в дневника за продажби за съответния данъчен период. Предвид чл.117, ал.3 от ЗДДС протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Доколкото в приложената към запитването Ви фактура, издадена от. Ltd на ..2013г. са посочени .. отработени часа на машината считаме, че е възможно да става въпрос за доставка на стока втора употреба. В този случай е приложима разпоредбата на чл.13, ал.4, т.1 от ЗДДС съгласно която придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, определен в законодателството на съответната държава членка не е вътреобщностно придобиване.
По втори въпрос:
Според чл.4, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч./ предприятията осъществяват счетоводството си при съобразяване с основните счетоводни принципи, един от които е „предпазливост”, т.е. оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат. Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство /чл.4, ал.3 от ЗСч./ Съгласно чл.13, ал.1 от ЗСч. активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
В запитването е посочено, че дружеството търгува със земеделска техника и извършва сервиз на същата техника. За целите на отговора приемаме, че машината /багер товарач/ представлява стока, която предстои да бъде придобита и впоследствие продадена.
Към настоящия момент има извършено плащане на основание получена проформа фактура. Стопанската операция „плащане на сума към доставчикапреди предоставянето на стоката” следва да намери отражение в счетоводството на дружеството.
При липса на информация за базата въз основа на която дружеството изготвя финансовите си отчети, за целите на отговора допускаме, че дружеството прилага националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.
В т.2 от СС 1 – Представяне на финансови отчети са определени съставите части на финансовия отчет: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричните потоци и приложение. Разчетите с доставчици по предоставени аванси следва да намерят отражение във финансовите отчети на дружеството, като според утвърдената т.13 от СС-1, се посочват в Актива на счетоводния баланс, Раздел В: Текущи активи, статия 4: Предоставени аванси.
Доколкото в запитването твърдите, че не сте придобили машината /багер-товарач/, можем за считаме, че не е налице основание за отчитането й като стока по правилата на СС 2 – Отчитане на стоково материалните запаси.
По трети и четвърти въпрос:
При проверка в информационната система на НАП установихме, че посоченият от Вас търговец „M” е лице регистрирано за целите на ДДС във Великобритания с VIN GB……………..
Уведомяваме Ви, че Наказателният кодекс/НК/ на Р Българияима за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред. Същият се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български гражданин /чл.5 от НК/.
Органите на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи. В районните прокуратури се осъществява прием от дежурни прокурори. Съгласно чл.209 от НК съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване. Съобщенията могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за започване на разследване само ако са подписани. За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който ги приема.
Предвид изложената в запитването Ви непълна фактическа обстановка настоящото становище има принципен характер. Посочените от Вас обстоятелства подлежат на проверка в хода на административно производство от орган по приходите на НАП.