470/17.06.2016г.
ЗДДС, чл.21, ал.1
ЗДДС, чл.97а, ал.2
ЗДДС, чл.113, ал.13
ЗДДФЛ, чл.29, ал.1,т.2
ЗДДФЛ, чл.29, ал.1,т.3
КСО, чл.4, ал.3,т.1
КСО, чл.4, ал.3,т.2
ОТНОСНО: приложението на данъчното и осигурително законодателство при изработване и продажба на софтуер от физическо лице
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от ЦУ на НАП, заведено в регистъра на дирекцията с вх. № ….,в което е описана следната фактическа обстановка:
Сключили сте договор за продажба на собствен софтуер с фирма, базирана в Канада, която поддържа интернет сайт. Продажбите се осъществяват онлайн по следния начин:
При наличие на интерес от клиент канадската фирма го закупува от Вас и го продава на клиента. За продажбата дружеството от Канада издава фактура на потребителя, като в зависимост от мястото на изпълнение на доставката начислява или не ДДС. Канадската фирма е регистрирана за целите на ДДС в Европейския съюз и има ДДС номер с префикс “EU“.
Доставките определяте като „услуги, извършени по електронен път“, а мястото на изпълнение по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС в Канада, където е установен получателя- данъчно задължено лице.
След като месецът е приключил, получавате плащане от дружеството по банкова сметка на база извършените продажби за предходния месец, като сумата е сборна от всички продажби за месеца.
Въпросите, който поставяте са:
Първа група:
1.Имате ли задължение за регистрация по ЗДДС?
2.Какво основание за неначисляване на ДДС следва да се впише във фактурата?
3.Следва ли да издавате фактура на канадската фирма за всяка продажба, или е възможно да се издаде една фактура при получаване на банковия превод?
4.Какви реквизити трябва да съдържа фактурата, която издавате на английски език и следва ли да се предоставя фактура и на български език?
Втора група:
1.При условие, че извършвате продажбите на софтуера чрез еднолично ограничено отговорно дружество, на което сте собственик и управител, необходимо ли е да сключите договор с това дружество, или факта, че сте собственик и управител Ви дава право да продавате софтуера чрез дружеството, след като Вие сте го създали?
2.Ако продавате софтуера на собственото си дружество, следва ли да се осигурявате за тези доходи и на какво основание?
3.Следва ли да се осигурявате едновременно като физическо лице, което продава своя софтуер и като собственик/управител на юридическото лице?
4.Доходите на физическото лице от тези продажби подлежат ли на облагане по реда на ЗДДФЛ?
При така изложената фактическа обстановка,предвид действащите разпоредби на данъчното и осигурително законодателство, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ компютърните програми са обект на авторско право. По силата на чл.18, ал.1 от с.з. авторът на програмата има изключителното право да го използва и да разрешава използването му от други лица. При сделка с авторско произведение, в случая софтуерен продукт, предмет на сделката е не самото авторство, а правото произведението на автора да се използва по един или друг начин от трето лице.
Въпрос на избор е как ще прехвърляте правото на ползване на софтуера – като физическо лице-автор, или ще го продадете на дружеството, чийто собственик и управител сте. Друга възможност е софтуерът да бъде разработенв рамките на самото предприятие от съдружника с личен труд.
В настоящото становище е разгледано приложението на данъчното и осигурително законодателство по отношение на физическото лице.
А.По приложението на ЗДДС:
По първи въпрос:
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Продажбата на правото на ползване собствен софтуер, като експлоатация на нематериално имущество е независима икономическа дейност за целите на ЗДДС.
Като физическо лице, което извършва независима икономическа дейност, сте данъчно задължено лице на основание чл.3, ал.1от ЗДДС.
Доставката на правото на ползване софтуер, който не е стандартен е доставка на „услуга, извършена по електронен път“ по смисъла на §1, т.14 от ДР на ЗДДС.
Мястото на изпълнение на доставка с услуга, по която получател е данъчно задължено лице се определя по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС и е там, където е установен получателят. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е там, където се намира този обект.
Считаме, че наличието на ДДС номер на канадското дружество с префикс „EU“ е за целите на извършваните доставки на цифрови услуги с получатели данъчно незадължени лица, установени на територията на ЕС и няма връзка с установяване на доставчика на територията на Съюза. В ЗДДС номерс префикс „EU“е предвиденв чл.154 ал.6 от ЗДДС за идентификация на лицата, регистрирани за прилагане на режим извън Съюза, които не са установени на територията на ЕС.
Предвид гореизложеното считаме, че въпреки наличието на ДДС номер на канадското дружество, мястото на изпълнение на извършваните от Вас доставки е в Канада, където е установен получателят.
На основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС на специална регистрация за предоставяне на услуги подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Тъй като мястото на изпълнениена доставките е извън ЕС, за Вас не възниква задължение за регистрация по реда на чл.97а, ал.2 от ЗДДС
Следва да имате предвид, че ако получавате услуги с място на изпълнение на територията на страната от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страна и доставките са облагаеми, подлежите на специална регистрация по реда на чл.97а, ал.1 от ЗДДС. Така например, ако заплащате някакви такси на канадското дружество за получени услуги, за Вас ще възникне задължение за регистрация по този ред.
Доставките с място на изпълнение извън територията на страната не формират облагаем оборот за задължителна регистрация по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС.
По втори и четвърти въпрос:
На основание чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице- доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане преди това.
Съгласно чл.111а, ал.3 от ЗДДС документирането на доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на трета страна или територия се извършва по реда на ЗДДС, когато доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
Фактурата следва да съдържа регламентираните в чл.114, ал.1 от ЗДДС реквизити.
На основание чл.113, ал.9 от ЗДДС, данъчно задължени лица, които не са регистрирани по този закон нямат право да посочват данък в издаваните от тях фактури. Като основание за неначисляване на данъка във фактурата следва да посочвате чл.113, ал.9 от ЗДДС.
Съгласно чл.114, ал.5 от ЗДДС сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6 от с.з.
Следва да имате предвид, че съгласно чл.5, ал.1 от Закона за счетоводството, счетоводните документи в предприятията могат да се съставят на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.
По трети въпрос:
С разпоредба на чл.113, ал.13 от ЗДДС е въведено издаването нат. нар. „сборна фактура“. Това е фактура, която включва две или повече извършени доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ период. Сборната фактура задължително се издава не по- късно от последния ден на месеца, през който данъкът по доставките е станал изискуем. Плащане по доставка, което е различно от авансово плащане, не поражда изискуемост на данъка и задължение за доставчика за фактуриране. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9 – 15 за всяка отделна доставка, която е отразена в сборната фактура.
Същевременно в чл.113, ал.9 от ЗДДС е предвидена и разпоредба за издаване на „електронна фактура“, като документирането чрез електронна фактура се извършва при условие, че то се приема от получателя с писмено или мълчаливо съгласие.
При издаване на електронна сборна фактура е необходимо едновременно спазване и на двете законови разпоредби.
Б. По приложението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/:
По силата на чл.6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ, физическите лица могат да получават различни видове доходи в зависимост от източника на дохода, като в т.3 са регламентирани доходитеот друга стопанска дейност .
Доходите от друга стопанска дейност се определят по реда на чл.29 от ЗДДФЛ. На основание чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „“б““ от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.
По силата на §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ „авторски и лицензионни възнаграждения““ са съответните понятия по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, „“авторски и лицензионни възнаграждения““ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер“.
На основание чл. 30 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност се определя, като облагаемият доход по чл. 29 от с.з., придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
За придобитите през годината доходи, включително и от чужбина, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа възниква задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Съгласно чл.50, ал.5 от ЗДДФЛ, местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 удостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава.
По силата на чл.50, ал.6 от закона за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане „“освобождаване с прогресия““, местните физически лица могат да не представят удостоверение за размера на внесения данък по ал. 5.
В.По приложението на осигурителното законодателство
Предвид невъзникналата и непълна фактическа обстановка, принципното ни становище по отношение осигуряването на собственик на търговски дружество и на физическо лице, което извършва професионална дейност на свой риск и за своя сметка е следното:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване, предвид разпоредбата на чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от КСО. Физическите лица, които са собственици на търговски дружества, в зависимост от вида на упражняваната трудова дейност в дружествата, могат да се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и/или по чл.4, ал.3, т.2 от КСО,т.е. като управители на търговски дружества и/или като самоосигуряващи се лица.
Ако собственика/съдружника на търговско дружество, който е и управител на дружеството,упражнява трудова дейност свързана с управлението и има уговорено и/или определено по съответния ред възнаграждение, той следва да се осигурява по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
Когато тези лица упражняват дейност с личен труд в дружеството, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласночл.4, ал.3, т.2 от КСО, т.е. като самоосигуряващи се лица.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се внасят авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл.6, ал.8 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година по реда на чл.6, ал.9 от КСО.
На основание чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителните вноски, за физическите лица упражняващи трудова дейност като собственици или“