Определяне на годишен данък за доходи от трудови правоотношения

3_2083/29.04.2009г.
ЗДДФЛ, чл. 24
ЗДДФЛ, чл. 42, ал. 1, ал.2, ал.3 и ал. 4
ЗДДФЛ, чл. 49, ал. 1, ал.5, ал.6
Относно: Определяне на годишен данък за доходи от трудови правоотношения
Според изложеното в запитването, през 2008 г. физическо лице е получило доходи от трудови правоотношения. Във връзка с това е поставен въпроса, редно ли е при въвеждане на „плоския данък” да се извършва корекция на заплатата Ви в края на годината, т.е да се прибавят или вадят суми за данък върху дохода?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006г. в сила от 01.01.2007г., в редакцията му през 2008г.) изразяваме следното становище:
В запитването е употребено понятието „плосък данък”. Такова понятие не е дефинирано в ЗДДФЛ или в друг нормативен акт. С промените на ЗДДФЛ, влезли в сила през 2008 г. се въведе нов данък за облагане на личните доходи, който е пропорционален данък с единна ставка – 10 на сто. Това го отличава от прогресивния данък, с който се облагаха доходите до края на 2007 г. и при който ставката расте с нарастването на дохода.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същия член.
За доходите, получени от трудови правоотношения се удържа авансов данък и годишен данък. Авансовият данък се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа (чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ). Месечната данъчна основа съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ, се определя, като облагаемият доход от трудови правоотношения, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. На основание чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа се намалява и със:
1. данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ. Съгласно тази норма, месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението;
2. данъчното облекчение по чл.19, ал.2 от ЗДДФЛ, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение. В разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗДДФЛ е разписано, че месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл.42, ал.2 от ЗДДФЛ, както и с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки “Живот“ в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл.42, ал.2от ЗДДФЛ;
Данъкът при авансовото месечно облагане се определя като месечната данъчна основа се умножи по 10 на сто (чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят е задължен до 31 януари на следващата данъчна година да изчисли годишната данъчна основа, намалена с всички данъчни облекчения (за намалена работоспособност, за лични вноски за доброволно осигуряване, за лични вноски за осигурителен стаж и за дарения) и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя (чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ). Работодателят по основния трудов договор включва придобитите при други работодатели доходи по втори трудов или по допълнителен трудов договор при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ от другия работодател.
В чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ е регламентирано, че в случаите, когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година. Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето (чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ), като възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.
Такива разлики биха възникнали в случаите, когато доходите от трудови правоотношения възникнали през 2007г. са изплатени през 2008г. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща през 2007 г., авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечната данъчна основа. При определянето на облагаемия доход за целите на авансовото облагане, водещ е принципът на начисляването на дохода. Предвид на това, при определянето на авансовия данък за трудови възнаграждения, начислени за съответните месеци на 2007 г., в т.ч. и за месец декември, следва да се ползва таблицата към чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща до 31.12.2007 г. Така следва да се процедира, независимо от факта, че възнагражденията са изплатени след 1 януари 2008 г.
При годишното облагане на доходите от трудови правоотношения е възприет друг принцип – принципът на придобиване на дохода. Той се прилага едва при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ. Следователно, доходите по трудови правоотношения, придобити след 1 януари 2008 г., включително възнагражденията за месец декември 2007 г., изплатени през 2008 г., участват при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък за доходите от този източник по реда и при условията на чл. 49 от ЗДДФЛ в редакцията на закона, действаща за 2008 г., т.е в годишен аспект ще бъдат обложени с данъчна ставка 10 на сто, което може дадоведе до разлики между внесения авансов данък и определения годишен данък, а това налага неговото изравняване по гореописания начин.

Оценете статията

Вашият коментар