данъчно третиране на доставка на лиценз за софтуерен продукт съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

3_2078/30.09.2016г.
ЗДДС, чл.6
ЗДДС, чл.9
§ 1,т.25 от ДР на ЗДДС
ОТНОСНО: данъчно третиране на доставка на лиценз за софтуерен продукт съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването дружество извършва дейност видео наблюдение като подизпълнител на дружество от ЕС – Нидерландия. За извършване на дейността е необходим софтуерен продукт, който е със свободен достъп за инсталиране от потребител, т.е. не е необходимо да се закупува. За използването на софтуера е необходимо закупуването на „лиценз“ – ключ /под формата на цифров код без материално изражение/. Дружеството закупува тези „лицензи“ от друго българско дружество. Тъй като клиентите, чиито обекти се наблюдават от дружеството, сключват договор за видео наблюдение с възложителя и имат клауза в договора си да заплащат сумата за „лиценз“, възложителят изисква тези „лицензи“ да му бъдат префактурирани от дружеството.
Във връзка с горното се поставя въпросът как следва да се третира по ЗДДС „лиценз“-ключ – като стока или като услуга?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 70 от 09.09.2016 г.) изразяваме следното принципно становище:
По смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС стока е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. За доставка на стока се смята и прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката (чл. 6, ал. 1 от ЗДДС). На основание чл. 8 услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.Доставка на услуга е всяко извършване на услуга съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от закона, като в ал.2 и ал.3 от същата правна норма са посочени случаите, които саприравнени на доставка на услуга.
Съгласно дефиницията на §1, т.25 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДС “стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Предвид цитираната правна норма при предоставянето на програмен продукт ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, когато за същия са изпълнени кумулативно следнитеусловия:
-записан е на технически носител;
-предназначен е за масова употреба;
-не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
С оглед изложеното, в настоящия случай, при положение, че за лицензите, които ще се префактурират на възложителя не е налице дори едно от посочените по-горе условия, същите не могат да се определят като стандартен софтуер по смисъла на §1, т.25 от ДР на ЗДДС и доставката им следва да се третира като доставка на услуга по чл.9 от закона.