Определяне на минимален месечен осигурителен доход при работа на намалено работно време.

КСО: чл. 4, ал. 1, т. 1; чл. 6, ал. 3; чл. 5, ал. 4, т. 1; чл. 9, ал. 1, т. 1;
НЕВДПОВ: чл. 1, ал. 2, 3 и 4;
КТ: чл. 66, ал. 1, т. 8; чл. 136, ал. 1 и 2; чл. 137, ал. 1 и 2; чл. 138, ал. 1; чл. 305, ал. 3
ОТНОСНО: Определяне на минимален месечен осигурителен доход при работа на намалено работно време.
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. ……. с вх. № ……….. от 20.06.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Предстои Ви да назначите по трудово правоотношение на длъжност „Продавач-консултант” в търговски обект лице, което не е навършило 18 години. Съгласно чл. 305, ал. 3 от Кодекса на труда работното време на лицата под 18 години е 35 часа седмично и 7 часа дневно, с което изискване ще се съобразите. Сочите още, че дейността на дружеството е търговия на дребно със захарни изделия, а за длъжността „продавач-консултант” е определен минимален осигурителен доход – 470 лв.
Поставяте следните въпроси:
1. На какъв минимален осигурителен доход трябва да осигурявате лицето на 470 лв. или на пропорционалния осигурителен доход за 7 часа – 411,25 лв.?
2. При попълване на т. 16 в Декларация образец № 1 за отработен пълен месец колко часа следва да впишете в позиция 4 за законоустановено работно време и в позиция 5 за дневно работно време за отработените дни – 7 часа или 8 часа?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащото осигурително законодателство, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1 са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/).
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Разпоредбите на КСО относно елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху който се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). В чл. 1, ал. 2 от същата наредба е указано, че осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155-157, 159, 161, 162, 166, 168 – 170 и 319 от КТ, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. За лицата, които съгласно условията на трудовия договор или чл. 138, ал. 2 от КТ са работили при непълно работно време или не са отработили всичките дни през месеца, или са се намирали в отпуски, извън горепосочените, минималният осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца (чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НЕВДПОВ).
От цитираните разпоредби е видно, че минималният осигурителен доход се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой работни дини през месеца, само за лицата, които съгласно условията на трудовия договор са работили при непълно работно време или не са отработили всички дни през месеца.
На основание чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя продължителността на работния ден или седмица. Продължителността на работното време е уредена в Глава седма, раздел І – „Работно време” от КТ.
Съгласно чл. 136, ал. 1 и 2 от КТ работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа.
С разпоредбата на чл. 137 от КТ се установява намалено работно време, чиято продължителност е по-малка от продължителността на нормалното работно време. Намалено работно време се установява за:
– работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве, видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет (основание от ал.1, т.1 и ал. 2 на чл.137 от КТ);
– работници или служители, ненавършили 18 години (чл.137, ал.1, т. 2 от КТ).
При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение (чл. 137, ал. 4 от КТ).
В чл. 305, ал. 3 от КТ е определено, че работното време на работниците и служителите, ненавършили 18 години е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица.
Съгласно чл. 138, ал. 1 от Кодекса на труда, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.
Видно от цитираните разпоредби, намаленото работно време е законоустановено пълно работно време, докато непълното работно време не е нормативно установено, а е въпрос на договаряне между страните по трудовия договор и представлява част от законоустановеното пълно работно време.
Предвид цитираните разпоредби, за наетите по трудово правоотношение лица, които не са навършили 18 години и работят при намалено работно време на законово основание, а не защото договарят непълно работно време по свое желание, разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НЕВДПОВ определяща пропорционално изчисляване на минималния осигурителен доход е неприложима. Следователно минималният осигурителен доход, върху който дължите осигурителни вноски за лицето, при пълен месец и отработени 7 часа дневно, е определеният със ЗБДОО за съответната година.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, осигурителните плащания, осигурителния стаж и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (Декларация образец № 1).
Съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица се регламентират от разпоредбите на Наредба № Н – 8 от 29 декември 2005 г., издадена от Министерството на финансите, в сила от 01.01.2006 г. Според указанията за попълване на Декларация образец № 1 по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от същата наредба за лицата, осигурени на основание трудови правоотношения по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО в поле 16 се попълват общо дните в осигуряване и съдържа четири позиции. В позиция 1 се попълва:
0 – ако лицето е осигурявано през всички работни дни през месеца;
1 – ако лицето не е осигурявано през всички работни дни в месеца.
В позиции 2 и 3 се попълва общия брой работни дни в осигуряване. В позиция 4 се попълва законоустановеното работно време за длъжността, а в позиция 5 – дневното работно време в часове на осигуреното лице.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години за времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 (работници и служители) са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
С оглед гореизложеното, за правилното зачитане на осигурителния стаж на лицето, назначено при условия на намалено работно време, ако е отработило по 7 часа дневно,при попълване на т. 16 от Декларация образец № 1 в позиция 4 и позиция 5 следва да впишете 7 часа.

1.2/5

Вашият коментар