определяне на място на стопанска дейност и постоянен обект във връзка с договори с подизпълнители на довършителни дейности

Изх. № 26-Г-48/09
Дата: 02.03.2010 год.
Допълнителни разпоредби на ЗДДС, § 1, т. 10;
СИДДО между РБългария и Кралство Испания, чл. 4.
Относно: определяне на място на стопанска дейност и постоянен обект във връзка с договори с подизпълнители на довършителни дейности
По повод Ваше запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх. № 26-Г- 48 / 11.11.2009 г., изразявам следното становище:
I.В писмото си сте изложили следната фактическа обстановка:
Испанското дружество ………… S.А. е изпълнител по множество проекти за извършване на довършителни работи по магазини, като част от обектите са в България. Тези дейности се изразяват в привеждане на определената търговска площ в съответствие със специалните изисквания на възложителя …………, като по-конкретно ще бъде извършено преустройване, реконструиране и ремонтиране, изграждане на инсталации и т.н. В тази връзка ………… S.А. е в процес на регистрация на клон в България. Част от тези дейности ще бъдат извършени от подизпълнители, като това са испанските дружества ………….. и …………….. . Към запитването е приложена таблица с очакваните периоди на приключване на дейностите (между 8 и 12 седмици) в различни обекти в София, Варна, Бургас и Стара Загора.
При извършването на посочените по-горе дейности двете испански дружества ……. …………. и …………. формират ли постоянен обект по смисъла на ЗДДС?
II. Поставените въпроси по същество са свързани със следното :
При извършването на посочените по-горе дейности двете испански дружества ……. ………. и ………………… формират ли постоянен обект по смисъла на ЗДДС и възниква ли място на стопанска дейност в България?
III. Нормативна уредба:
•чл. 4 от СИДДО между Република България и Кралство Испания
•§ 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС

IV. Становище на ЦУ на НАП
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
По отношение на въпроса Ви за място на стопанска дейност:
Дефиниция на понятието „място на стопанска дейност“ е дадена в § 1, т. 5 от ДР на ДОПК и чл. 4 от СИДДО между Република България и Кралство Испания. Най-общо казано критериите, на които следва да отговаря извършваната от чуждестранно лице стопанска дейност, за да е налице място на стопанска дейност в България, са три, кумулативно дадени:
1.Наличие на определено място, от което чуждестранно лице да извършва цялостно или частично стопанска дейност. От приложената към запитването таблица е видно, че дейността ще бъде извършвана последователно на различни обекти и в различни градове,като между тях няма географска свързаност.
2.Относително постоянство на извършване на дейността. Най-важното изискване към този критерий е дейността да няма краткотраен или временен характер. Относима към конкретния случай е разпоредбата на чл. 4, ал. З от СИДДО с Кралство Испания, която предвижда, че тази дейност трябва да продължава повече от 12 месеца. Доколкото най-голямата продължителност за всеки един от обектите ще бъде около 10-12 седмици, то може да се направи заключение, че посоченото изискване на СИДДО няма да бъде
покрито.
3.Дейността следва да има стопански характер. Не се считат за такива дейности,
които имат чисто допълнителен, спомагателен или подготвителен характер.
На база на изложените по-горе аргументи може да се направи заключение, че двете испански дружества няма да формират място на стопанска дейност в България при изпълнението на възложените строително-монтажни дейности, тъй като продължителността на извършваните от тях работи, на всеки отделен обект, не покрива изискванията на вторият от посочените по-горе критерии.
По отношение на въпроса Ви за постоянен обект по смисъла на ЗДДС : Считам, че нормата на § 1, т. 10 ЗДДС не следва да се тълкува стеснително, а логически и в съответствие Директива 2006/112/ЕО и със съдебната практика на СЕО по отношение приложението на Директивата. При такова тълкуване следва да се анализира законовия текст на понятието постоянен обект, определено с § 1, т. 10 ЗДДС като “търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера,сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна“ , като се отнесе към понятието : “Лице, установено на територията на страната“, а това е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, съгласно § 1, т. 11 ЗДДС. В същия контекст следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. З, ал. 2 от ЗДДС, че независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия,
включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Когато лице, което не е установено на територията на страната има дейност, която отчита като такава с място на изпълнение на територията на България поради наличието на постоянен обект, от който извършва доставки на стоки и услуги, следва да може да се установи по безспорен начин, че лицето осъществява изпълнението на доставките от този постоянен обект. Това може да стане чрез анализ на техническата база и човешките ресурси, с които лицето разполага в постоянния обект. Ако в резултат от извършения анализ се постави под съмнение възможността доставки на стоки и услуги да са извършени от постоянния обект, то следва, че лицето не е установило своята икономическа дейност на територията на страната. Основание за такова третиране ще е налице например в случаите, когато се установи липса на разходи по издръжка на офис и персонал, относими към съответния “постоянен обект“, недекларирано място на стопанска дейност в държавата на “постоянния обект“, установяване, че декларираният “постоянен обект“ представлява “пощенска кутия“ и няма реална икономическа връзка с дейността на лицето.
Този извод се подкрепя и от Съда на ЕО в Решение С-168/ 84 ……., съгласно което не е постоянен обект, освен ако той не представлява трайна съвкупност от човешки ресурси и технически средства, необходими за извършването на услуги и освен ако услугите не могат да бъдат действително свързани със седалището на икономическата дейност на доставчика на услугите.
Съгласно тълкуването на Съда на ЕО, обективирано в Решение С-190/ 95 ………….. е необходимо един постоянен обект да представлява достатъчно траен характер и структура,
способна от гледна точка на човешки ресурси и технически средства да осъществява по независим начин разглежданите доставки на услуги. Съдът се е произнесъл с тава решение, че едно лизингово дружество, което не разполага със собствен персонал и със достатъчно трайна структура, за да изготвя лизингови договори, не може да се счита, че разполага с постоянен обект.
В този смисъл един постоянен обект, който като съвкупност отговаря на условията за наличието на човешки и технически ресурси за нуждите на извършването на облагаеми доставки би трябвало да представлява една имуществена действителност и достатъчно независим център на интереси, на който, поради това му естество, да му бъдат вменявани права и задължения в областта на ДДС (вж. в този смисъл Решение по дело РСЕ Ваnk С-210/04)
Предвид горното и доколкото в посочената от Вас фактическа обстановка е предвидена дейност, при която очевидно липсва създаването на трайна структура и при действително осъществяване на изпълнението на доставката при липса на постоянство или регулярност на дейността, то няма да възникне постоянен обект на територията на страната.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/