Изх. № 26-Г-90
Дата: 21.08.2014 год.
ЗДДС, чл. 7, ал. 1;
ЗДДС, чл. 12, ал. 1;
ЗДДС, чл. 17, ал. 2;
ЗДДС, чл. 28, т. 2;
ППЗДДС, чл. 21, ал. 1.
Относно: приложение на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № …………… г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, регистрирано по ЗДДС, възнамерява да извърши доставка на стоки, по която получател ще е дружество, установено и регистрирано за целите на ДДС на територията на Унгария. Условията на доставката са EXW от база на българското дружество на територията на страната. Транспортът е за сметка на унгарското дружество. Унгарското дружество ще изнесе стоките от територията на страната до територията на трета страна. В митническа декларация като изпращач ще бъде посочено унгарското дружество, а като получател дружество от трета страна.
По същество въпросът Ви е какво е данъчното третиране на доставката на стоки.
Предвид така изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от закона. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Предвид обстоятелството, че стоките се намират на територията на страната към момента, в който същите се изпращат или започва превозът им към получателя, мястото на изпълнение на доставката на стоки е на територията на страната.
В случая не е налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е изпълнено второто условие за наличие на такава доставка – стоката да бъде изпратена или транспортирана от територията на страната до територията на държава членка.
В случая за доставката на стоки би била приложима нулева ставка на данъка върху добавената стойност съгласно чл. 28, т. 2 от ЗДДС, ако:
– унгарското дружество не е установено на територията на страната и
– българското дружество – доставчик разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС.
За доказване на доставките по чл. 28, т. 2 от ЗДДС доставчикът следва да разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. В тази връзка българското дружество следва да разполага с фактура за доставката, документ за превоза на стоките и митнически документ, в който българското дружество е вписано като износител на тези стоки, като митническият документ е заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа – в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ съгласно митническото законодателство.
Доколкото в случая, изложен в запитването, е посочено, че в митническата декларация като изпращач ще бъде посочено унгарското дружество, то българското дружество няма да разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС и тъй като доставката не попада в изрично посочените като освободени доставки по Глава четвърта от ЗДДС за българското дружество възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност за доставката.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘