Изх. № 24-39-64
Дата: 20.11.2020 год.
ЗДДС, чл. 21, ал. 4, т. 1;
ЗДДС, чл. 128;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 10.
ОТНОСНО: определяне на мястото на изпълнение по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на доставка/доставки, свързани със складиране и обработка на стоки на територията на страната
В Централно управление на Национална агенция за приходите с вх. № …. г. е заведено Ваше запитване, препратено по компетентност от дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …, в което е изложена следната фактическа обстановка:
„А” ООД („А“) е специализирано в предоставянето на спедиторски услуги, включително транспорт, складиране и обработка на товари, уреждане на митническите формалности и други подобни. Дружеството оперира от общо шест локации в страната и в него работят приблизително 120 души.
„Б“ ЛТД („Б“) е дружество, учредено в Сингапур, и е регистрирано по ЗДДС. Дружеството търгува с основни метали, суровини, материали и енергийни продукти. „Б“ извършва търговска дейност с голям набор стоки, които са структурирани, разработени, управлявани и оптимизирани на портфейлна база. „Б“ извършва дейността си с големи екипи, които включват търговци с деривати, специалисти по транспорт, управление на риска, специализирани финансови екипи, правни експерти, специалисти по логистика и др. Въпреки че Група „Б“ има офиси в 41 държави, обслужващи нейната дейност, основните търговски хъбове за „Б“ са Сингапур, Швейцария и Уругвай, от които се управлява в три часови зони и в които работят повече от 600 души.
Всички основни функции на „Б“ при осъществяването на дейността на дружеството се извършват извън България, което включва разработването на стратегията за търговската дейност, самата търговия със стоки, в това число редица елементи като деривати, транспорт, финансови и технически дейности. „Б“ не разполага с персонал, офиси или помещения в България, въпреки че на „Б“ са предоставени складови съоръжения за материали, както е описано по-долу и съгласно приложен договор. На практика, никоя от функциите, които стоят в основата на търговските печалби на „Б“, не се извършва от „Б“ в България.
Отношения между „А“ (доставчик на услугите) и „Б“ (клиент)
За да се изпълнят търговските изисквания на „Б“, определени услуги, които са необходими на „Б“, се предоставят от „А“. Посочено е, че услугите, описани в приложения към запитването договор, са с подготвителен характер и спомагателни за стопанската дейност на „Б“, описана по-горе, и „А“ не е зависим агент, нито представител на „Б“, тъй като „Б“ е един от многото клиенти.
Стопанска дейност на „Б“, включваща България
„Б“ внася меден концентрат от страни извън Европейския съюз (ЕС) и от държави членки на ЕС, извършва покупки на местно ниво и получава услуги по обработка на концентрати от „А“. Що се касае до генерирането на приходи, „Б“ продава материали в България, за които доставки начислява ДДС и в същото време продава за експортни дестинации и други местоназначения в рамките на ЕС.
За да оптимизира своята стратегия за търговия в Източна Европа от физическа гледна точка, „Б“ складира материали в България и получава услуги от „А“, както са описани в приложения договор за обработка и приложения към него. „Б“ и „А“ работят заедно от 2014 година. Договор за обработка № …-2014, заедно с анекс 1 описват предоставяните услуги и възнаграждението, договорено между „Б“ и „А“.
В течение на годините различни анекси са заменили анекс 1, за да отразят търговските условия между страните. Предоставяните от „А“ услуги включват осигуряването на отделен склад в Свободна безмитна зона Бургас, тъй като „Б“ не разполага със свое собствено, физическо съоръжение в България. За целите на застраховането и финансирането, „Б“ не позволява неговия материал да бъде смесван с такъв на други, трети страни. Има две зони, обособени единствено за дейността по обработка на товари на „Б“, други клиенти или товари нямат право на достъп до тях. Наемното възнаграждение за 7 000,00 кв.м. в Свободна безмитна зона Бургас е предплатено от „Б“ за една година през месец декември 2018 г. През месец юни 2019 година „Б“ и „А“ се договарят, че с цел да се улесни съвместната дейност, „А“ ще наеме служител, който целенасочено да подпомага обслужването на „Б“. „А“ координира работата на този служител и получава от „Б“ възнаграждение, отговарящо на принципа на независимите пазарни отношения, а именно себестойност плюс 10%.
Третиране и счетоводно отчитане на данъка върху добавената стойност (ДДС)
В дейността си досега „А“ начислява ДДС по стандартната ставка във всички фактури към „Б“. От своя страна „Б“ подава своите справки-декларации по ЗДДС като счита, че има право на пълен данъчен кредит за начисления ДДС. „Б“ е подало редица искания за възстановяване на ДДС от българската данъчна администрация, всяко едно от които е било извършено своевременно. На дружеството е извършена ревизия за 12-месечен период от август 2014 г. до юли 2015 г., която ревизия е приключила успешно, без да са констатирани някакви съществени проблеми.
През месец октомври 2019 година „В“ („В“), одитор на „Б“, преглежда извадкови сделки между „А“ и „Б“ и отправя въпрос относно основанието да се начислява ДДС по стандартната ставка върху услугите, предоставяни от „А“ на „Б“, с оглед на факта, че „Б“ няма постоянен обект за целите на ДДС в България (или където и да е другаде в рамките на ЕС). „Б“ е поискало професионален съвет от мрежата на „Г“, която от своя страна е възложила консултацията на „Г“ БЪЛГАРИЯ, приложена към запитването.
Веднага след като „А“ бива уведомено, че „Б“ няма постоянен обект в България, „А“ започва да третира услугите, освен наемните, като необлагаеми в България, тъй като мястото на доставка е Сингапур – където е установено „Б“. „А“ счита, че предоставянето на наемни услуги е самостоятелна доставка – отделна от предоставянето на услуги по обработка и начислява ДДС в тези конкретни фактури.
По същия начин, веднага след като „Б“ разбира, че може да си е възстановявало неправомерно ДДС в България, дружеството спира това възстановяване, с изключение на няколко фактури, отнасящи се до складирането през месец ноември 2019 година – преди да получи професионалната консултация. По търговски причини „Б“ е платило целия данък върху доставките, начислен от „А“, до края на 2020 година.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. С оглед на отношенията между „А“ и „Б“ и като се има предвид присъствието и дейността на „Б“ – трябва ли да се счита, че „Б“ има постоянен обект за целите на ДДС в България?
2. Какво е третирането от гледна точка на ДДС на услугите, предоставени от „А“ на „Б“, а именно услуги по обработка и смесване на концентрат, транспорт, складиране, товарене и разтоварване, съдействие при уреждането на митническите формалности и други подобни?
3. Услугите, както са описани и очертани в договорите, представляват ли комплексна доставка на услуги за целите на ДДС или има отделна разпоредба за предоставянето на услуги, свързани със земя/недвижим имот, които са предмет на облагане със стандартната ставка на ДДС в България?
4. Какво е данъчното третиране на услугите, предоставени от „А“, отнасящи се до наемите на двете обособени зони?
5. Ако „А“ е прилагало ДДС върху своите услуги и „Б“ е поискало възстановяването на това ДДС по погрешка, как да постъпят двете страни, за да коригират тази ситуация?
6. Ако се налага да бъдат направени корекции, те ще се отнасят ли и до периодите, за които давностният срок по член 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е изтекъл?
7. В случай на извършване на корекции, следва ли да бъдат наложени някакви санкции или лихви, и ако да, какви възможности има за намаляването им с оглед на очертаните обстоятелства?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
Относно наличието на постоянен обект за целите на ДДС в България на „Б“
Според разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент 282/2011) за прилагането на член 44 от Директива 2006/112/ЕО „постоянен обект“ е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по член 10 от регламента, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект. Съгласно чл. 11, т. 3 от Регламент 282/2011 притежанието на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчно задължено лице има постоянен обект.
„Постоянен обект”, по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За дефиниране на понятието „постоянен обект” следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейския съюз (С-168/84; С-190/95; С-231/94; С-260/95), съгласно която под „постоянен обект” следва да се разбира дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. Т.е., за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
От изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи е видно, че „Б“ заплаща наемно възнаграждение на „А“ за предоставяне на услуги по осигуряване на открита зона за съхранение. Видно е както от изложената фактическа обстановка, така и от приложените към запитването анекси към договора, че на „Б“ са предоставени за складирането отделен склад – открито пространство/зона за складиране/съхранение, наречено в анексите „съоръжението“, с местонахождения на адреси: Пристанище ….. ЕАД, Южна промишлена зона, Варна 9000, България и отделен склад в Свободна безмитна зона Бургас, като „Б“ не позволява неговият материал да бъде смесван с такъв на други, трети страни. Има две зони, обособени единствено за дейността по обработка на товари на „Б“, като други клиенти или товари нямат право на достъп до тях. Освен това с Допълнително споразумение към Договор за обработка № …-2014 „А“ се задължава да осигури свой служител със съответните умения, квалификация и специално обучение – т.нар. „специално определен персонал”, който ще бъде отдаден на изпълнението на задачата да организира и изпълни услугите, които трябва да бъдат предоставени на „Б“, съгласно договора за обработка. Уточнено е, че „Б“ ще изплаща възнаграждението за този „специално определен персонал” на принципа на независимите пазарни отношения. Въпреки че клаузата за обособените зони, предоставени на „Б“ за съхранение на стоката му, и клаузата, регламентираща задълженията и квалификацията на специално осигурения персонал, не са договорени с основния договор, а по-късно – с анексите към него, от характера и обема на договорените между страните задължения може да се направи обосновано предположение, че такива обстоятелства фактически са били налични през целия период на действие на договора.
Естеството на стоката, нейният обем, необходимите действия по обработка, които се извършват по отношение на нея, изричната забрана същата да се смесва със стоки на други лица, възможността наетата от „Б“ площ да се предоставя за отдаване на други клиенти единствено след предварително заявяване от „Б“ на освобождаването ?, практическото неудобство да се променя локацията в рамките на съоръжението на стока от такъв вид и с такъв обем, водят до логически извод, че в рамките на целия период на договора е била налична, предоставена на „Б“ от „А“, индивидуализирана и обособена за нуждите му складова площ, до която нямат достъп трети лица.
От обема и характера на поетите от „А“ по договора задължения би могло да се предположи и че служител, организиращ, координиращ и осигуряващ надзор по отношение срочното и качествено изпълнение на тези задължения, съобразно дадени от възложителя – „Б“, насоки и указания, е бил ангажиран и преди подписването на визираното Допълнително споразумение, като с това споразумение единствено се персонализира лицето и договорно се определя конкретното му възнаграждение.
Също така се сочи, че от територията на страната (не е уточнено, но може да се предположи, че стоката се отправя към съответната дестинация от местата на складирането ?, уточнени по-горе) се извършват последващи доставки на медния концентрат към клиенти на територията на страната, в ЕС и трети страни.
Съобразявайки изложеното и обстоятелството, че представените документи не отразяват в цялост от една страна правоотношението между „А“ и „Б“ и от друга страна правоотношенията между „Б“ и трети страни, на поставения въпрос относно наличието на постоянен обект на „Б“ за целите на ДДС в България въз основа на наличните данни не може да се даде категоричен отговор. Следва обаче да се подчертае, че посочените обстоятелства навеждат на допустим извод, че „Б“ формира „постоянен обект” за целите на ДДС на територията на страната, тъй като:
– разполага със структура – индивидуализирана наета площ, характеризираща се със значителна степен на постоянност;
– разполага с човешки ресурс, необходим за извършване на икономическа дейност на територията на страната – специално определен, макар и опосредствено нает, персонал за извършване на доставките и независим инспектор – за получаване на услугите от „А“;
– извършва икономическа дейност на територията на страната – извършва продажби/доставки с място на изпълнение на територията на страната, като стоката се отправя към получателите си от локацията на склада.
Относно преценката за единния характер на услугата
Практика на Съда на Европейския съюз (СЕС)
За правилното данъчно третиране на предоставената от „А“ на „Б“ услуга/услуги най-напред следва да се определи дали предвид обстоятелствата, характеризиращи правоотношението, различните елементи и действия следва да се разглеждат като отделни доставки на услуги, които се облагат поотделно, или е налице една единна комплексна доставка на услуга, съставена от няколко елемента, с оглед прилагане релевантните правила за облагане с ДДС.
Както следва от практиката на СЕС, когато една сделка се състои от съвкупност от елементи и действия, трябва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които протича въпросната сделка, за да се определи дали за целите на ДДС са налице две или повече различни доставки или една-единствена доставка (решение от 18 януари 2018 г., Stadion Amsterdam, C 463/16, EU:C:2018:22, т. 21). Съдът на ЕС приема също, че от една страна, видно от член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС), в общия случай всяка сделка трябва да се счита за отделна и самостоятелна, а от друга страна, сделката, която от икономическа гледна точка се състои от една-единствена доставка, не трябва изкуствено да се разделя на части, за да не се наруши функционирането на системата на ДДС. Следва да се приеме, че е налице една-единствена доставка, когато два или повече елемента или действия, предоставени от данъчно задълженото лице на клиента, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено (в този смисъл определение от 14 април 2016 г., Gabarel, C-555/15, EU:C:2016:272, т. 44 и решение от 4 октомври 2017 г., Federal Express Europe, C-273/16, EU:C:2017:733, т. 37 и 38). Освен това е налице една-единствена доставка, когато един или повече елементи трябва да се разглеждат като съставляващи основната доставка, докато други елементи, обратно, трябва да се разглеждат като една или повече съпътстващи доставки, които подлежат на същото данъчно третиране като основната доставка. По-конкретно, една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите представлява не цел сама по себе си, а начин да ползва при най-добри условия основната услуга на доставчика (решение от 18 януари 2018 г., Stadion Amsterdam, C 463/16, EU:C:2018:22, т. 23).
Единна доставка по складиране/съхранение на стока (концентрат, меден концентрат), собственост на „Б“, в открита зона/зони на територията на страната
Намирам, че част от елементите и действията, предоставени от данъчно задълженото лице „А“ на клиента „Б“, са така свързани и обусловени, че обективно образуват една-единствена икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. Видно от изложеното и от условията на договора, целта на „Б“ е да оптимизира своята стратегия за търговия в Източна Европа от физическа гледна точка. Оптимизирането на търговската му дейност се осъществява чрез складирането на територията на страната (в складовите площи, предоставени му от „А“) на стоките – меден концентрат, като предпочитана локация, в която да се съхраняват стоките на дружеството с цел последващи продажби в региона. Поради липса на собствени складови съоръжения на „Б“ на територията на страната, дружеството наема такива от „А“, чрез което осигурява складирането на стоките си на желаната от него локация след техния внос от страни извън ЕС или доставянето/превозването им от държави членки на ЕС и извършените покупки на местно ниво с оглед последващите продажби на стоките в България и за експортни дестинации и за други местоназначения в рамките на ЕС. Видно от запитването тази локация на складирането е от съществено значение за търговската дейност на дружеството в региона на Източна Европа. Поради това намирам, че основната доставка, която е цел за получателя, е доставката по складирането на стоките на определената локация. Останалите действия, включващи товарене, претегляне, разтоварване, смесване, покриване и разкриване на купчина и др., възложени от „Б“ на неговия доставчик – складодържателя „А“ , намирам, че са в икономически неразривна връзка със складирането. Т.е., без да са основна цел на клиента, спомагат същото да бъде извършено по най-добрия за клиента начин. Доколкото извършването на обработката на концентратите от „А“ очевидно не е предопределено от специализирана квалификация на персонала на складодържателя, а е предпоставено и обусловено от складирането в/на площта на стопанисваните от същия складови съоръжения, намирам че същото е част от комплексната доставка по складиране, като я съпътства, а няма основен, определящ характер.
Предвид изложеното считам, че обективният анализ на правоотношението между „А“ и „Б“ сочи, че изброените по-горе действия – складиране на стоки и свързаните със складирането действия/услуги, имат характер на комплексна доставка, основната доставка на която е складирането и която определя данъчното ? третиране. Останалите, извършвани от доставчика действия/услуги (товарене, претегляне, разтоварване, смесване, покриване и разкриване на купчина и др.) не са самостоятелна цел на получателя, а имат съпътстващ складирането характер, поради което се подчиняват на данъчното третиране по ЗДДС на основната доставка. Обстоятелството, че в договора са посочени конкретни стойности относно отделните компоненти на единната доставка на услуга е метод за ценообразуването, договорен способ за формиране на комплексната цена, без да обуславя изкуствено разделяне на части на единната доставка.
Относно данъчното третиране на останалите услуги, предмет на запитването – транспорт, спедиция, уреждането на митническите формалности по внос и износ на стоките, обект на складирането, категоричен отговор с оглед неизяснената напълно фактология относно наличие или липса на постоянен обект не може да бъде даден, тъй като изясняването на въпроса по отношение наличието на постоянен обект е предопределящо спрямо това третиране.
Относно мястото на изпълнение на доставките
Предвид изложеното по-горе мястото на изпълнение на доставката на комплексната услуга ще бъде обусловено от мястото на изпълнение на основната доставка – в случая услугата по складиране/съхранение на стоката (медния концентрат):
За определяне на данъчното третиране за целите на ДДС на услугата по складиране/съхранение на концентрат, следва да се определи дали тази доставка попада под обхвата на някоя от специалните разпоредби за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуги и по конкретно свързана ли е с недвижим имот или не, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от закона. Съгласно цитираната норма мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
Нормата не е изчерпателна, а примерно посочва различни групи услуги, пряко свързани с недвижим имот. Услугата по складиране/съхранение на концентрат не попада сред посочените примери и поради това следва да бъдат изследвани същностните ? характеристики с оглед тълкуванията на СЕС относно релевантните обстоятелства за определяне на една доставка като свързана с недвижим имот и приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011) по отношение на мястото на доставка на услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 31а, параграф 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 07 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (Регламент № 1042/2013), услуги, свързани с недвижими имоти, както е посочено в член 47 от Директива 2006/112/ЕО, са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с такива имоти. Услугите се разглеждат като услуги, които имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, когато произтичат от недвижими имоти и тези имоти представляват съставен елемент на услугата и са от основно и съществено значение за доставяните услуги. В параграф 2, б. „з“ от същата разпоредба е указано, че параграф 1 обхваща по-специално следните случаи – отдаването под наем или аренда на недвижими имоти, различно от посоченото в параграф 3, б. „в“, включително складирането на стоки, за което определена част от имота е предоставена за изключително ползване на клиента.
Освен изложените по-горе относими норми от ЗДДС и законодателството на ЕС, относима към казуса е и практиката на СЕС в решение по дело C-155/12, RR Donnelley Global Turkey Solutions Poland sp. z o.o, отнасящо се за комплексна услуга по складиране, обхващаща приемането на стоките в склад, разпределянето им в подходящи за складирането места, складирането на тези стоки, опаковането им и предаването, разтоварване и натоварване на стоките. Тълкуването на Съда по този сходен случай е, че дадена услуга може да попадне в приложното поле на разпоредбата на чл. 47 от Директивата за ДДС, транспонирана в разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, само при условие, че предоставянето на складово пространство представлява основна доставка по една-единствена сделка и че на получателя на услугата е предоставено право да ползва цялостно или частично точно определен недвижим имот (т. 39 от решението). Съдът приема, че ако се окаже, че получателите на такава услуга по складиране например нямат никакво право на достъп до частта от недвижимия имот, в която са складирани стоките им, или че недвижимият имот, на или в който трябва да се складират последните, не представлява централен и абсолютно необходим елемент от доставката на услуги, такава доставка не може да попадне в приложното поле на чл. 47 от Директивата за ДДС (т. 39 от решението).
Видно от изложената в писмото фактическа обстановка, доставената от „А“ услуга несъмнено има за предмет недвижимия имот – съответния отделен склад/открита зона. Предоставянето на физическо пространство на „Б“ за съхранение на неговите стоки – меден концентрат, представлява съществен и абсолютно необходим елемент от цялостната комплексна услуга, доколкото останалите елементи на услугата са неразривно свързани с имота, в който се предоставя пространството.
Намирам, че предоставянето на физическо пространство на „Б“ в склад/зона за съхранение на неговите стоки – концентрати, е при условията на обвързване на услугата с конкретно определен имот, характеристиките на който го правят съществен елемент от доставката, и при предоставяне на част от имота за изключително ползване от клиента. Това се потвърждава от условията в предоставеното от дружеството копие на договор и анекси към него и от изложеното в запитването, както са анализирани по-горе. Видно е от същите, че съответната част от два имота е предоставена за изключително ползване на „Б“ и „други клиенти или товари нямат право на достъп до тях“.
Предвид изложеното, относно извършваната от „А“ комплексна доставка на услуга по складиране, считам за изпълнено изискването, наложено с практиката на СЕС, за предоставяне на клиента „Б“ на цялостно или частично право за ползване на точно определен недвижим имот, което е елемент от съществено значение за услугата, за да бъде определена доставката като такава, свързана с недвижим имот. Поради това мястото на изпълнение на тази доставка се определя по правилото, регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
По отношение на допълнителните услуги, които се явяват съпътстващи на основната услуга по складиране/съхранение на концентрат, мястото на изпълнение на същите, на основание на чл. 128 от ЗДДС, се определя съобразно мястото на изпълнение на основната доставка – по чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Относно лицето-платец и приложимата ставка на данъка за извършените комплексни доставки по складиране
По отношение на комплексната доставка на услуга по складиране, предвид факта, че мястото на изпълнение на същата на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е на територията на страната, за доставчика „А“ възниква задължение да начисли на клиента си „Б“ данък със ставка 20 на сто. Същевременно за получателя по тази доставка, като регистрирано по ЗДДС лице, възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда и при условията на глава седма от ЗДДС.
Относно корекции на извършеното документиране, начисляване и отчитане на данъка върху добавената стойност
Предвид изложеното по-горе и невъзможността да се направят категорични изводи на база изложената фактология, следва като съобразите детайлите на правоотношението си в цялост и с оглед изложените принципни положения, да извършите преценка относно приложимия режим на доставките по договора. В случай че намерите, че сте допуснали погрешно данъчно третиране, следва да процедирате съобразно изложеното в становище на изпълнителния директор на НАП с изх.№ 20-00-125/24.06.2016 г. относно приложение на чл. 72 от ЗДДС при допуснато грешно данъчно третиране.
Горното е необходимо и с оглед обстоятелството, че изразените по реда на чл. 10 ал. 1, т. 10 от ЗНАП становища не обвързват органите по приходите, които осъществяват съответното производство. Съобразно принципите на самостоятелност и независимост, регламентирани с чл. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) органите по приходите осъществяват производството самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. Същите прилагат релевантното данъчно третиране спрямо фактите и обстоятелствата, установени в производството, в това число и въз основа на констатираните фактически отношения, за които е налична надеждна одитна следа. В запитването е посочено, че по търговски причини „Б“ е платило целия данък върху доставките, начислен от „А“ до края на 2020 г, но си е удържало (т.e. все още не е възстановило) сумата от 162 753,00 лева от справките-декларации за ДДС, докато не получи насоките, които търси с това запитване. Подчертавам, че така представеното в запитването относно документирането и отчитането на данъка е неясно. Следва да имате предвид, че спазването на данъчното законодателство е задължение на всяко данъчно задължено лице и правните последици от неспазване на задълженията и сроковете за тяхното изпълнение са регламентирани от ЗДДС и ДОПК.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/