.№ 53-00-40
24.01. 2013 г.
чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС
чл. 42, т.1, б.”а” от ЗДДС
чл. 37, ал. 2 от ЗСч
чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗКПО
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Младежка кооперация „U” притежава 95% от капитала на „С С” ООД. Дружеството се занимава с организиране на участия на чуждестранни изпълнители на територията на страната, за целите на което плаща възнаграждения на различни агенции от ЕС осигуряващи участието на конкретни артистиили цялостни музикално-артистични сценични изпълнения.
Същото е вписано като културна организация в регистъра на Министерство на културата по чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), регистрирано лице е по ЗДДС и извършва продажба на билети за концерти, като освободени доставки по чл. 42 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
1. Следва ли да бъде начислен ДДС за получените услуги от чуждестранните компании установени в ЕС, след като тези услуги се ползват от дружеството за освободени доставки?
2. Налице ли е право на данъчен кредит за храни и напитка продаванипо време на музикалната проява? Такива продажби ще доведат ли до промяна на статута на „културна организация”?
3. В случай, че се осъществява кетърингова дейност и продажба на билети за кои покупки ще е налице право на частичен данъчен кредит и как следва да се определи коефициента по чл. 73 от ЗДДС?
4.Има ли задължение МК ”U” да съставя консолидиран финансов отчет и как следва да се определят дължимите данъци за двете дружества и кога финансовия резултат на дъщерното дружество се отнася към финансовия резултат на дружеството майка?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Общият принцип относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
По смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 год., когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Начисляването на данъка е поставено в зависимост от характера на получената доставка, а не в зависимост от характера на доставките, за която тя ще бъде използвана.
В конкретният случай за дружеството, като получател на услуга, която е предмет на облагаема доставка и е с място на изпълнение на територията на страната от доставчици данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната ще възникне основание да начисли ДДС, като издаде протокол с реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и отрази същия в дневник продажби и справка декларация.
По втори въпрос:
Продажбата на храни и напитки е облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, тъй като не попада в изрично изброените в глава четвърта от ЗДДС освободени доставки.
С оглед на това за закупените храни и напитки, които ще бъдат продавани на музикалните прояви е налице право на приспадане на данъчен кредит при спазване изискванията на чл. 71 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че ако храните и напитките се предоставят без отделно заплащане, а са включени при определяне цената на билетите за музикалните прояви, за тяхната покупка няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит, тъй като тяхното предоставяне ще се определи, като съпътстваща доставка по смисъла на чл. 128 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. Характерът на основната доставка определя приложимия режим по ЗДДС за съпътстващата такава.
Съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета натази доставка, атя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката.
Ако храните и напитките не са включени в цената на билета, тяхната продажба ще представлява облагаема доставка, т.е. за тях ще възниква задължение за начисляване на ДДС, като за тяхната покупка дружеството ще има право за ползване на данъчен кредит.
Въпросът относно продажбата на храни и напитка продаванипо време на музикалните прояви ще доведе ли до промяна на статута на дружеството като „културна организация” е въпрос, по който НАП не е компетентна и не би могла да се произнася. В тази връзка е необходимо да се обърнете към компетентния орган за тълкуването на ЗЗРК.
По трети въпрос:
Разпоредбата на чл. 42, т.1, б.”а” от ЗДДС определя като освободена доставка продажбата на билети от културни организации по ЗЗРК за музикално-сценични спектакли и концерти, с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли.
За получените стоки и услуги, които се използват за извършването на тези освободени доставки дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит.
Това е регламентирано в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от закона, съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките и услугите са предназначени за извършване на освободени доставки.
За стоките и услугите, които се използват както за извършване на доставки, за които регистрираното лице има право на приспадане на данъченкредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право, в разпоредбата на чл. 73 от закона е предвидено право на приспадане на частичен данъчен кредит. Като доставки с право на частичен данъчен кредит най-общо се определят следните стоки и услуги: общи административни и управленски разходи , наем, електроенергия, топлоенергия, вода, счетоводни услуги и други подобни услуги.
За определяне размера на частичния данъчен кредит е предвиден специален ред в чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, съгласно който сумата на данъчния кредит, следва да се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.
Съгласно ал. 5 на чл. 73 от ЗДДС коефициентът се изчислява на базата на оборотите по ал. 3 и 4 от същата разпоредба за цялата предходна календарна година, а когато такива обороти за предходната календарна година липсват, на базата на оборотите по ал. 3 и 4 за данъчния период, през който възниква правото на приспадане на данъчен кредит.
По силата начл. 73, ал. 6 от ЗДДС размерът на частичния данъчен кредит следва да се преизчисли в последния данъчен период на текущата календарна година.
На основание чл. 65, ал. 2 от ППЗДДС размерът на годишната корекцияпо ал. 1 се посочва в клетка 43 на приложение № 13 за последния данъчен период със знак “+“ или “-“. За корекцията се съставя протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, в който реквизитите по чл. 117, ал. 2, т. 3 – 7 не се попълват, а размерът на годишната корекция по чл. 73, ал. 8 от закона се отразява със знак “+“ или “-“.
Протоколът се издава най-късно на последния ден на последния данъчен период и се отразява в дневника за покупките за този последен данъчен период.
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. В този случай, съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период. Ако предметът на доставката не е дълготраен актив по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане/ ЗКПО/, дължимият данък е в размер на ползвания данъчен кредит. Ако предмет на доставката е дълготраен актив по смисъла на ЗКПО, корекцията на данъчен кредит следва да се извърши на основание чл. 79, ал. 6 от ЗДДС.
В случай, че дружеството изцяло е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва както за извършване на доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, така и за освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, и не може да определи каква част от стоките или услугите се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит данъка, който се дължи данък ще се определи по реда на чл. 79, ал. 7 от ЗДДС.
Корекцията следва да се извърши през последния данъчен период на годината, през която са настъпили обстоятелствата по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС /чл.79, ал. 5 от закона/.
По четвърти въпрос:
Съгласно чл. 37 Закона за счетоводството (ЗСч)предприятие майка съставя консолидиран финансов отчет, когато:
1. контролира повече от половината от правата на глас на акционерите или съдружниците в друго предприятие (контролирано предприятие), включително по силата на договорно взаимоотношение, при условие че е акционер или съдружник в това предприятие;
2. притежава правото да назначава или освобождава повече от половината от членовете на управителния и/или надзорния орган на друго предприятие (контролирано предприятие), включително по силата на договорно взаимоотношение, при условие че е акционер или съдружник в това предприятие; 3. притежава правото да управлява финансовата и оперативната политика на друго предприятие по силата на договорно взаимоотношение;
4. е акционер или съдружник, притежаващ 20 на сто или повече от правата на глас в друго предприятие (контролирано предприятие) и единствено по силата на упражняване на тези права е назначило повече от половината от членовете на управителния и/или надзорния орган в контролираното предприятие, действащ през отчетния период, по време на предходния отчетен период и до датата на изготвяне на консолидирания финансов отчет; консолидиран финансов отчет по изречение първо не се съставя, когато друго предприятие има правата, посочени в т. 1-3, по отношение на контролираното предприятие.
Съгласно чл. 37а от ЗСчв сила от 01.01.2010 г. не се съставя консолидиран финансов отчет по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗСч от предприятие майка, когато сумата от показателите на предприятията в групата, които подлежат на консолидиране, според годишните им финансови отчети, съставени към 31 декември на текущата година, не надвишават показателите на два от следните критерии:
1. балансова стойност на активите към 31 декември-3 млн. лв.;
2. нетни приходи от продажби за годината-6 млн. лв.;
3. средна численост на персонала за годината-80 души.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. На основание чл. 2, ал.1, т.1, във връзка с чл.1, т.1 от ЗКПО местните юридически лица са данъчно задължени лица за облагане на печалбата им с корпоративен данък по реда на ЗКПО
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗКПО дефинира като местни юридически лица юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство.
В конкретният случай, предвид изложеното в запитването облагането с корпоративен данъкна всяко едно от данъчно задължените лица- кооперация идружество е независимо от задължението за съставяне или не на консолидиран финансов отчет.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка (и представени документи). В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 отДОПК.