347/22.03.2011г.
Чл.21, ал.2 и чл.82, ал.2 ЗДДС
Относно: определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуги, с получател данъчно задължено лице, установено в България.
В подаденото писмено запитване, заведено в деловодството на ТД на НАП гр………., офис гр………с вх. № ……….г., изпратено за отговор в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр…………. с писмо вх. № ……………..г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Дружеството работи с карти на фирма „Д” със седалище в Германия и получава фактури за гориво и такси, платени с посочените карти. Към издадените фактури е приложена кредитна бележка, съдържаща нетното ДДС за възстановяване и дължимото от дружеството възнаграждение за услугата по възстановяване на данъка. Въпреки че, дружеството не притежава отделна фактура за извършената услуга, като получател по доставката начислява ДДС с протокол по чл.117 , ал.1 от ЗДДС въз основа на издадената кредитна бележка, който отразява в отчетните регистри по ЗДДС.
Поставили сте следния въпрос: От кого е изискуем данъка върху добавената стойност, след като няма отделна фактура за дължимото на чуждестранното лицевъзнаграждение и следва ли дружеството да издава протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС? С картите на „Д” дружеството всеки месец зарежда гориво на бензиностанция в Испания, като му се предоставя търговска отстъпка при закупуване на определено количество. За изменението на данъчната основа на доставката и на дължимия данък притежава фактура със знак минус. С преведената по банков път сума на отстъпката дружеството коригираразходите си за гориво.
Поставили сте следния въпрос: В описания случай задължено ли е дружеството да начислява ДДС ?
Във връзка с необходимостта от престой в Испания на работещите в дружествотошофьори е наета къща от физическо лице, което няма регистрация за целите на ДДС в Испания. Дължимият наем се заплаща по банков път съгласно договор и издадени от лицето фактури.
Поставили сте следния въпрос: Има ли дружеството задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ?
С оглед разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС в сила от 01.01.2010г. изразявамепринципно становище по поставените въпроси.
По въпрос първи:
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ, бр.95, от 01.12.2009г./ е променено основното правило за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуги. В сила от 01.01.2010г. мястото на изпълнение се определя в зависимост от статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и от установяването на същия.
Според чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугата се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Данъчно задължено лице, съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност.
За целите на облагането с ДДС „постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие …………… или друго място, чрез което едно лице извършвацялостно или частично икономическа дейностна територията на една страна /§ 1, т.10 от ДР на ЗДДС/, а „постоянен адрес” или „обичайно пребиваване” означава мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива в друг документ за самоличност /чл.5, ал.1 от ППЗДДС/.
Мястото на изпълнение на получената от Вас услуга в първата хипотеза е мястото, където е установена независимата икономическа дейност на дружеството т.е. в България.
При условие, че услугата, по която сте получател е предназначена за постоянен обект на дружеството извън България, мястото на изпълнение е на територията на страната, където се намира този обект.
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката на услуга е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката, когато той е данъчно задължено лице.
В §1, т.11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието „лице, установено на територията на страната” и това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
С оглед гореизложеното, ако за предоставената Ви от чуждестранното лице услуга по възстановяване на ДДС са налице визираните в чл.82, ал.2 от ЗДДС условия, данъкът е изискуем от дружеството, в качеството Ви на получател и следва да се начисли по регламентирания с чл.86 от закона ред.
Към запитването не сте представили т. нар. „кредитна бележка” за дължимото възнаграждение на „Д”, с оглед на което не може да се извърши преценка дали представлява самостоятелен документ или е неразделна част от издадената Ви фактура.
Следва да имате предвид, че според разпоредбата на чл.78, ал.9 от ППЗДДС, фактурите за получени услуги, издадени от лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, се считат за отговарящи на изискванията по чл.114 от закона, когато поредния номер на документа не е десетразряден или съдържа други символи, различни от арабски цифри.
По въпрос втори:
Зареждането с гориво от бензиностанция на територията на Испания не представлява вътреобщностно придобиване на стока по смисъла на чл.13 от ЗДДС, с оглед на което задружеството Ви не възниква задължение за начисляване на ДДС по чл.84 от закона. Дължимият за доставката данък е изискуем от чуждестранното лице – изпълнител по доставката и може да Ви бъде възстановен, ако са спазени условията за това,предвидени в държавата членка по възстановяване. За целта е необходимо да се запознаете както със законодателството на съответната държава членка така и с Наредба Н-9 от 16 декември 2009г. за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държава членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Общността, издадена от Министерството на финансите.
По въпрос трети:
За предоставената Ви услуга по отдаване под наем на къща в Испания не са изпълнени условията на чл.82, ал.2 от ЗДДС, с оглед на което за дружеството Ви не възниква задължение за начисляване на ДДС като получател по доставката.
Съгласно чл.8, ал.6, т.5 от ЗДДФЛ от източник в България са доходите от наем, когато са начислени/изплатени от местни лица. На основание чл.37, ал.1, т.4 ЗДДФЛ доходите от наем на чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък, който е в размер 10 на сто и се удържа и внася от платеца на дохода в сроковете и по реда на чл.65 и чл.66 от ЗДДФЛ.
‘