Изх.№ М-26-В-40
Дата:24.04.2017 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 4;
КСО, чл. 5, ал. 4;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 6, ал. 9;
Наредба № Н-8, чл. 2, ал. 4.
ОТНОСНО: определяне на окончателен размер на месечния осигурителния доход за 2016 г. от самоосигуряващите се лица
В запитването Ви, постъпило в ЦУ на НАП и заведено с вх. № М-26-В-40 от 01.03.2017 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Самоосигуряващо се лице, регистрирано като упражняващо свободна професия адвокат, започва трудова дейност от 06.01.2016 г. Авансово внесените месечни осигурителни вноски през годината са върху по-висок осигурителен доход от окончателно определения месечен размер съгласно данните, декларирани в Таблица1 и Таблица 2 на Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2016 г. към годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Поставени са следните въпроси:
1.След като лицето е започнало дейност от 06 януари, следва ли този месец да се счита за пълен месец на упражняване на дейност, с оглед разпределяне на годишния облагаем доход от дейността му по месеци?
2.Следва ли да се коригират Декларации образец № 1 за тези месеци, за които са подадени данни с по-висок месечен осигурителен доход от окончателно определения?
3.В случай, че не се налагат корекции на подадените през годината декларации образец № 1, то при подаване на данни с декларация обрИзх. № 6 няма да се получи равенство с декларация обр. №1, тъй като авансово внесените през годината осигурителни вноски са в по- голям размер от дължимите осигурителни вноски спрямо декларирания облагаем доход по данъчна декларация? Как следва да се процедира в тази ситуация?
4.На ред 8, част І на Приложение № 3 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. кой размер на осигурителните вноски следва да се посочи-авансово внесените през годината по данни от месечно подадените декларации обрИзх. № 1 или размера на дължимите осигурителни вноски по декларация обрИзх. № 6, изчислен на база окончателния размер на осигурителния доход за 2016 г.?
Предвид така изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (за фонд “Пенсии“). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Същите са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд “Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Видно от разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана дейността.
Със заличаването навторо изречение в чл. 3, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, в сила от 01.01.2017 г.(ДВ, бр. 27 от 07.04.2017 г.),отпада пропорционалното определяне на облагаемия доход от дейността на самоосигуряващите се в зависимост от работните дни през месеците, в които те не са упражнявали трудова дейност през целия месец.
В Указанията за попълване на Таблица № 1 на Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2016 г. е посочено, че облагаемият доход в редове от 1 до 12 на колона 5 се определя, като сумата на ред 13 се разделя на броя на месеците, през които лицето е упражнявало трудова дейносткато самоосигуряващо се лице, независимо от броя на отработените през месеца дни. Подобен текст има и в Указанията за попълване на Таблица № 2.
Предвид изложеното, в конкретния случай лицето е упражнявало дейност през всички месеци на календарната година като самоосигуряващо се и облагаемият доход в редове от 1 до 12 на колона 5 се определя като сумата на ред 13 в Таблица 1 и Таблица 2 се раздели на 12 месеца.
По втория въпрос:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни по реда на наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт (Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8/2005 г.). Данните се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите (чл. 5, ал. 6 от КСО). За тези месеци, за които самоосигуряващите се лица са внесли и подали Декларации образец №. 1 с данни за по-висок месечен осигурителен доход от окончателно определения, не следва да се коригират, тъй като осигурителният доход, върху който са внесени авансово месечните осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, се вземат предвид при определяне размера на паричните им обезщетения и при определяне на индивидуалния коефициент при пенсиониране. В тази връзка, в Указанията за попълване на Таблица 1 е указано, че осигурителният доход, посочен в колона 4, трябва да съответства на данните за този доход, подадени от самоосигуряващите се лица с декларация обр.№ 1, съответно декларация обрИзх. № 5 от Наредба № Н-8/2005 г.
Необходимо е да се посочи, че в чл. 54м от КСО е регламентирана възможността за служебно преизчисляване на плащанията от държавното обществено осигуряване до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят, при допълнително представени доказателства – въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9, и внесените окончателни осигурителни вноски.
По трети въпрос:
На основание разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. всяко от декларираните месечни задължения с декларации образец №6 трябва да бъде равно на изчислените задължителни осигурителни вноски и/или вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ от подадените декларации образец №1. Изискването за равенство по чл. 2, ал. 4 не се отнася за самоосигуряващите се лица, тъй като съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от същата наредба самоосигуряващите се лица подават еднократно до 30 април декларация образец № 6 за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година, а не ежемесечно.
По четвърти въпрос:
Както е посочено във фактическата обстановка, самоосигуряващото се лице е внасяло авансово месечни осигурителни вноски върху осигурителен доход, по-висок от окончателно определения месечен размер. Дължимите осигурителни вноски, които се посочат в декларация образец № 6 за 2016 г., следва да бъдат върху окончателно определения месечен осигурителен доход за 2016 г. В случая окончателният размер на осигурителния доход за 2016 г. е равен на облагаемия доход, посочен на ред 13. На ред 1 под Таблица № 1 и Таблица № 2 годишният осигурителен доход, върху който се внасят окончателни осигурителни вноски, получен като разлика между ред 13, колона 7 и ред 13, колона 6, е с отрицателна стойност, т. е. надвнесени са осигурителни вноски, които могат да бъдат прихванати и/или възстановени по реда на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на задълженото лице, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго.
На ред 8, част І на Приложение № 3 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. лицето следва да посочи размера на дължимите осигурителни вноски по декларация обрИзх. № 6, изчислен на база окончателния размер на осигурителния доход за 2016 г.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/