2_2485/ 16.10.2009 г.
КСО-чл.9, ал.3, т.5
чл.9, ал.5
ОТНОСНО: определяне на осигурителните вноски за периодите през които лице е получавало обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1 от КТ
В запитването епоставен въпроса – има ли долен праг на осигурителния доход върху полученото обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ и коя е нормативната уредба, ако такъв съществува ?
На основание чл.222, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
Времето, през което лицето е получавало обезщетение изплатено на основание чл.222, ал.1 от КТ се зачита за осигурителен стаж, съгласно чл.9, ал.3, т.5 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
За този период се внасят осигурителни вноски върху полученото обезщетение, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване/ЗБДОО/ за съответната година. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са в размера за фонд „Пенсии” за трета категория труд, независимо от категорията труд, по която е работило лицето преди уволнението. Ако лицето е родено след 31.12.1959г. на основание чл.9, ал.5 от КСО се дължат осигурителни вноски и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
В КСО липсва нормативна разпоредба, създаваща задължение за внасяне на осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии/минимален осигурителен „праг”/ за периодите, през които лицето е получавало обезщетение за оставане без работа. След прекратяване на трудовото правоотношение лицата нямат качеството на работници или служители – не полагат труд на длъжности, определени в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, поради това осигурителните вноски се определят върху полученото обезщетение/по чл.222, ал.1 от КТ/, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
Върху обезщетенията изплащани на основание чл.222 ал.1 от КТ здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя не се дължат, тъй като трудовите правоотношения с лицето, на което се изплаща паричното обезщетение са прекратени. За това време, ако не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, освободеното от работа лице следва да внася здравноосигурителни вноски по реда, определен в чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване.
‘