5.Изх. №53-02-21/25.01.2011 г.
Чл.16, ал.1 от ЗКПО
Чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО
В Дирекция ОУИ ….. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №53-02-21 /28.01.2011 г. относно определяне на пазарната лихва.
Изложената фактическа обстановка е следната:
Дружество „А” АД е договорило с местно юридическо лице дабъде отпуснато финансиране в полза на акционерното дружество. Финансирането на „А” АД ще бъде в размер на 2 000 000 (два милиона) евро със срок на погасяване 3 (три) години.
В тази връзка са зададени въпросите:
1.Какво е нивото на пазарната лихва към настоящия момент?
2.Какъв е приложимият към момента и подходящ лихвен процент, с който трябва да се съобрази при сключване на заема акционерното дружество?
Въз основа на така изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба изразявам следнотостановище:
Зададените въпроси касаят договарянето на лихва при отпускане на заем между юридически лица, т. е. отношения, които са обект на разглеждане в закони различни от данъчните и осигурителните закони, поради което Националната агенция за приходите (НАП) не може да се ангажира със становище по въпроси извън нейната компетентност.
Във връзка с данъчното третиране на отпускането на финансиране на дружеството, следва да имате предвид разпоредбите на глава четвърта от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Съгласно чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПОполучаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, се смята за отклонение от данъчното облагане. А съгласно чл.16, ал.1 от закона, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделкаот съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
На основание цитираните по-горе законови разпоредби, при определяне на данъчният финансов резултат и при двете юридически лица следва да се приложат пазарни лихви, които биха били дължими при сключване на обичаен договор за заем. При едното лице (предоставило заема), ще бъдат начислени приходи от лихви, а при другото лице (получило заема), ще бъде начислен разход за лихви. Това е така, защото съгласно цитираната норма на чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО, за отклонение от данъчно облагане се счита, както предоставянето, така и получаването на заем с лихвен процент отличаващ се от пазарната лихва.
При това е необходимо да се имат предвид разпоредбите на т.32, §1 от ДР на ЗКПО съгласно които ,,Пазарна лихва” е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен паричен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката- форма, вид, размер и ликвидност на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата. ‘