определяне на приложимата ставка на данъка по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за предоставени услуги в категоризиран туристически обект и въпроси, свързани с прилагането на Закона за

Изх. № М-24-36-14
Дата:05.04.2017 год.
ЗДДС, чл. 66, ал. 2;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 45;
ДР на ЗТ, § 1, т. 69;
ЗДДФЛ, чл. 26;
ЗДДФЛ, чл. 27;
чл. 10 от ЗКПО
ОТНОСНО: определяне на приложимата ставка на данъка по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за предоставени услуги в категоризиран туристически обект и въпроси, свързани с прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ……………… г., е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице е собственик на наследствен апартамент, находящ се в гр. …….. Апартаментът не се ползва за лични нужди, няма други наследници и съсобственици. Със заповед на Община ….. апартаментът е категоризиран като туристически обект, категория “една звезда” с валидност 5 години от датата на заповедта, с наименование “парк-апартамент”. Физическото лице е вписано в Търговския регистър като едноличен търговец, и е регистрирано по ЗДДС лице.
В тази връзка въпросите Ви са:
1. За предоставените услуги по настаняване на туристи приложима ли е визираната в чл. 66, ал. 2 от ЗДДС данъчна ставка?
2. Счита ли се за необходимо присъщ разход, разходът за електроенергия и вода, при положение че партидите са открити на името на физическото лице и квитанциите, които притежава, са на името на физическото лице, а приходът се оформя на името на едноличния търговец?
3. Следва ли да се оформят наемни отношения между физическото лице и едноличния търговец, при положение че собственик на имота е физическото лице, а предоставянето на услугите по настаняване се извършва от едноличния търговец?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по зададените от Вас въпроси:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗДДС данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.
“Настаняване” по смисъла на § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС са основни туристически услуги по смисъла на т. 69 от § 1 на ДР на Закона за туризма (ЗТ) с изключение на доставка на обща туристическа услуга от туроператор към пътуващо лице. В § 1, т. 69 от ДР на ЗТ е указано, че “основни туристически услуги“ са настаняване, хранене и транспортиране.
Според чл. 3, ал. 2, т. 1. от ЗТ местата за настаняване са:
а) клас А – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили;
б) клас Б – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги.
Видно от цитирания текст предоставянето на място за нощувка в апартамент за гости е настаняване по смисъла на ЗТ. За целите на прилагане на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС туристическите обекти, в които се извършва настаняването, следва да са категоризирани по ЗТ. С чл. 119-137 от ЗТ са регламентирани условията и редът за категоризиране на местата за настаняване. Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗТ регламентира, че местата за настаняване подлежат на категоризиране независимо от вида на тяхната собственост и начина на управлението им. Категорията на местата за настаняване е посочена в чл. 128, т. 1 от ЗТ и се определя от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице.
В конкретния случай със заповед на кмета на Община ….. е определена категория “една звезда” на обект стаи за гости с наименование “парк апартамент” в гр. …….. Видно от цитираната заповед категорията е определена на обект на едноличния търговец.
С оглед гореизложеното за предоставените услуги по настаняване на туристи (нощувки) следва да бъде приложена визираната в чл. 66, ал. 2 от ЗДДС ставка на данъка в размер на 9 на сто.
По втори и трети въпрос:
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Следователно при определянето на облагаемия доход от стопанска дейност като едноличен търговец е необходимо да се спазват правилата за документална обоснованост, регламентирани в ЗКПО. От друга страна, в разпоредбата на чл. 27 от ЗДДФЛ е предвидена специална правна възможност за използване на лично имущество на физическото лице за дейност като едноличен търговец. Основна причина за наличието на такава възможност е, че при регистриране на едноличен търговец не възниква нов правен субект, различен от физическото лице – едноличният търговец няма собствена правосубектност. По тази причина вещи, движими и недвижими, принадлежащи на физическото лице, не могат да се прехвърлят или отдават под наем на предприятието на едноличния търговец с правна сделка (никой не може да договаря сам със себе си).
На основание чл. 27, ал. 1 от ЗДДФЛ физическо лице – собственик на предприятието на едноличния търговец може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:
?не са в режим на съсобственост, или
?са част от съпружеска имуществена общност.  
Вещите се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване (чл. 27, ал. 2 от ЗДДФЛ). В конкретния случай, тъй като имотът е придобит по наследство – документално доказаната цена на придобиване ще е равна на нула. От друга страна, след завеждане на актива в предприятието на едноличния търговец няма пречка разходите, свързани с експлоатацията му (включително ел. енергия и вода), да се вземат предвид, доколкото това не противоречи на разпоредбите на ЗКПО, във връзка с препратката в чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ.
ЗКПО съдържа специални изисквания по отношение на документалната обоснованост на разходите. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 на чл. 10 от ЗКПО е постановено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Следователно, ако в съответствие с изложеното по-горе недвижимият имот е включен в имуществото на едноличния търговец и доколкото първичните счетоводни документи за разходите за електроенергия и вода отразяват вярно извършенистопански операции, тези разходи следва да бъдат признати за данъчни цели.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар