Изх. № 23-22-1292
29.07.2013 г.
Регламент(ЕО)883/2004
чл. 11- чл. 16
Регламент(ЕО)987/2009
чл. 14
КСО
чл. 4, ал. 1-3
чл. 4а
ЗДДФЛ
чл. 6-7
чл. 8, ал. 6, т. 8
чл. 37, ал. 1, т. 7
чл. 37, ал. 2
чл. 55 – 56
чл. 65, ал. 1
ДРнаЗДДФЛ
Параграф 1, т. 8
Вдирекция „Обжалване и данъчно-осигурителнапрактика” .е постъпило Вашеписмено запитване,приетопод № 23-22-1292 от 19.06.2013 г. относноопределяненаприложимотоосигурителнозаконодателствовъввръзкас Регламент(ЕО)883/2004закоординациянасистемитезасоциалнасигурностиРегламент (ЕО) 987/2009заустановяваненапроцедуразаприлаганетонаРегламент(ЕО)883/2004иЗаконазаданъцитевърхудоходитенафизическителица (ЗДДФЛ).
В запитванетонее изложенаконкретнафактическаобстановка:
Поставенисаследните въпроси въввръзкаспредстоящоизплащанеотстрананаклонначуждестранентърговец навъзнаграждениепогражданскидоговор начуждестраннофизическолице,коетоегражданинна
държава-членканаЕвропейския съюз(ЕС) инепребивавапостоянновРепубликаБългария:
1. Клонътначуждестранентърговец (КЧТ) дължилиосигурителнивноскипобългарскотозаконодателство върхуизплатеновъзнаграждениепогражданскидоговорначуждестраннофизическолице,коетоегражданиннадържава-членканаЕС инепребивавапостоянновР.България?
2.Попадат ли доходите в обхвата на понятието „възнаграждения за технически услуги” и подлежат ли на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ?
Предвид поставените въпроси и относиматакъм тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Попървивъпрос:
Поотношениеналицата,гражданинадържави-членкинаЕвропейскиясъюз (EС),коитоосъществяват трудовадейност,упражнявайкиправотосинасвободнодвижениеврамкитенаЕСсеприлага Регламент(ЕО)883/2004закоординациянасистемитезасоциалнасигурностиРегламент (ЕО) 987/2009заустановяваненапроцедуразаприлаганетонаРегламент(ЕО)883/2004.
Съгласночл. 11,т.1отобщитеправиланаРегламент(ЕО)883/2004лицата,закоитосеприлаганастоящият регламент,саподчинениназаконодателствотосамонаеднадържава-членка.
За дасеустановидалидаденолице-работник/ самоосигуряващоселицевтрансгранична ситуацияседължатзадължителнисоциалнииздравноосигурителнивноски,трябвасасеопределипървозаконодателството накоядържава-членкаеприложимоспрямонего.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните
лица е от същественозначениесъщитедабъдат ясно
определени като заетиилисамостоятелнозаети лица.
СогледопределяненаприложимотозаконодателствоспоредДял II отРегламент(ЕО)883/2004,категориите„дейносткатонаетолице”и„дейносткатосамостоятелнозаетолице”серазглеждаткатотакивазацелитенаосигурителнотозаконодателствонадържавата-членка,начиятотериториясаизвършванитезидейности.
Следователно квалифициранетоналицекатозаетоилисамостоятелнозаетосеизвършвавъзосноватретиранетонасъответнатадейностспоредосигурителнотозаконодателствонадържавата-членка,начиятотериторияподлежащиятнаосигуряванеполагатрудаси.
Затруд,полаганнатериториятанаР. България,приприлаганенаРегламент(ЕО)883/2004подлежащитеназадължителноосигуряванепопадатведнаотследнитедвекатегории,кактоследва:
-заетилица-лицата почл.4, ал. 1 и 2ичл. 4аотКодексазасоциалноосигуряване(КСО);
-самостоятелнозаетилица-лицатапочл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и6отКСО.
Заработатабезтрудовиправоотношениясеприлагатобщитеразпоредбинагражданскотоправо,вчастностнаЗаконазазадължениятаидоговорите(ЗЗД).Договорътзаконсултантскауслугаевидгражданскидоговор.
Вчл. 4, ал. 3, т. 5и6отКСОепредвиденспециаленредзаосигуряванена лицатаработещибезтрудовиправоотношения.С огледопределяненаприложимотозаконодателствоспоредДял IIотРегламент(ЕО)883/2004 те попадатвкатегорията„самостоятелнозаетилица”.
Понятието лице, което „обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави – членки“едефинирановчл. 14(6) от Регламент (ЕО)987/2009.Товаелице, което едновременно извършва или редува една или повече отделни дейности като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки, независимо от естеството на тези дейности.
Лице,което„обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави-членки” е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която то осъществява дейност като заето лице(поаргументначл. 13 параграф 3 от Регламент (ЕО)883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”).
Чл. 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004 дававъзможност на институциите по приложимо право на държавите–членки, с общо споразумение, да предвидят изключения от нормитеначл. 11 – чл. 15 от същия регламент, ако товае в интереснаосигуренотолице.
Предвидгореизложенотозадасеопределизаконодателството накоядържава-членкаеприложимоспрямодаденолице,трябвадасеопределятпокатегориченначин:
– вкоястрана/страниработилицето;
-вкоястранапребивавалицето;
-категорияналицето – „заето лице”/ „самостоятелно заетолице“.
Във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване,коятонезабавноопределязаконодателството,приложимоспрямосъответнотолице(чл. 13 от Регламент (EO)987/2009 и чл. 14 от Регламент(EO)987/2009).Товапървоначалноопределянее временно(заопределенпериодотвреме).Институцията,определилаприложимотозаконодателствозасъответнотолице,уведомява компетентнатаинституциянавсяка държава-членка,вкоятолицетоизвършвадейност/и завременнотоопределяне.
Компетентнатаинституциянадържавата-членка,чиетозаконодателство еопределенозаприложимовременноилиокончателно,информиразатовасъответнотолицеииздаваудостоверениезаприложимотозаконодателство формулярА1.
Повторивъпрос:
Местнитефизически лица са носители на задължението за данъци придобити от източници в България и в чужбина, а чуждестраннитефизически лица са носители на задължениетоза данъци за доходи отизточници в България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).
Доходите от източници в България са посочени в разпоредбите на чл. 8 от закона. Според нормата на чл. 8, ал.6, т. 8от ЗДДФЛ,начислени от местни юридически лица възнаграждения затехнически услугиса от източник в страната.На основание чл. 37, ал. 1, т. 7от ЗДДФЛс окончателен данъксе облагат възнагражденията за технически услуги от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, които не са реализирани чрез определена база в страната. По см. на § 1т. 9 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/ във връзка с препращащата норма на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, възнаграждения за технически услуги са плащанияс източник Р България за монтаж, инсталиране на материални активи, както и всякакъв услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Следователно, ако изплащаните от дружеството доходи са за услуги, които попадат в обхватана цитираната дефиниция по т. 9 от § 1 на ДР на ЗКПО, и се изплащат на чуждестранно физическо лице, същите подлежат на облаганес окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. и за дружеството Ви ще възникне задължение да подава декларация по чл. 55 от закона. Съгласночл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛза доходите по чл. 37, ал. 1, т. 7окончателния данък се определя с данъчна ставка 10 на сто върху брутната сума на начислените/изплатени доходи. Предвид нормата начл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходи по чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието – платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието, като в същия срок на основание чл.56 от ЗДДФЛ то е задължено да подаде данъчна декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.