1_30/19.05.2009 г
чл.14а/2/ от Регламент(ЕИО) 1408/71
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност от ТД на НАП – гр………, заведено с вх.№ ………2009 г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. ……. относно определяне на приложимото законодателство, изразяваме следното становище:
Видно от запитването Ви за периода 1989 г. – 2003 г. сте живели и работили със семейството си в Австрия. Във Виена притежавате жилище и адресна регистрация. От 2003 г. сте съдружник в търговско дружестворегистрирано в България и като такъв упражнявате трудова дейност до настоящия момент, за което се осигурявате в България като самоосигуряващо се лице. Постоянното Ви местоживеене е в България. За 2006 г., 2007 г. и 2008 г. сте декларирали доход, придобит от свободно практикувана професия пред финансова служба гр.Виена. За периода 2006 г. – 2009 г. сте внасяли вноски за социално и здравно осигуряване както в България, така и в Австрия. От страна на Национален социално-осигурителен институт, Териториалнадирекция-Виена се изисква плащания на здравни и пенсионни осигуровки и към настоящия момент. За разрешаване на възникналия проблем с дължимостта на осигуровките отТериториална дирекция-Виена еизискано да представите превод на писмено изразено становище или формуляр Е101. Във връзка с подадено искане за издаване на удостоверение Е101 за приложимо законодателство за самостоятелно заето лице през май 2008 г. в компетентната териториална дирекция Ви е връчено Решение за отказ за издаване на удостоверение Е101 с мотив, че не са налице условията, при коитона основание на чл.14а/1/а от Регламент 1408/71 може да се издаде такова. С оглед на изложеното, въпросът, който поставяте е как следва да се разреши възникналия проблем относно осигуряването Ви.
Като пълноправен член на Европейския съюз от 01.01.2007 г., Република България е задължена да прилага в областта на социалното осигуряване координационните правила, визирани в Регламент 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент 574/72, определящ реда за прилагането му.
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейска общност. За да се реализира свободата на движение на наетите и самостоятелно заетите лица, са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка, спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се елиминират ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационните правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. и регламента за неговото прилагане – Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случай на противоречия.
В персоналния обхват на Регламент № 1408/71 попадат наетите или самостоятелно заетите лица, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави – членки, и които са граждани на една от държавите – членки. Видовете осигурени лица по вътрешното ни законодателство следва да попаднат в някоя от посочените по-горе категории. Според българското вписване в Анекс І на регламента, лицата, които са „самоосигуряващи се” по българското законодателство и тези, които полагаттруд без трудово правоотношение, се квалифицират като „самостоятелно заети лица”.
Приложимото законодателство, т.е коя социално-осигурителна схема ще се прилага за лицата се определя според разпоредбите на Дял ІІ от Регламент 1408/71 /чл.13-17/, при условие, че е налице трансгранична ситуация/пресичане на граници между две или повече държави-членки/.
В чл.13 от Регламент 1408/71 е изведено като основно правило, че лицата, за които се прилага Дял ІІ от регламент 1408/71 са подчинени на законодателството на само една държава-членка. Съгласно цитираната разпоредба всяко лице, което упражнява доходоносна дейност, е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която работи като наето лице, самостоятелно заето лице, моряк или държавен служител.
Съгласночл.13/2/б/ от Регламент 1408/71 лице, което е самостоятелнозаето на територията на една държава-членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава. В случаите по чл.13/2/б/ от Регламент 1408/71 приложимото законодателство не се удостоверявас формуляр/Е 101/,тъй като полагането на труд единствено на територията на една държава-членка, изключва конфликт между национални осигурителни законодателства.
В Регламента са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Едно от тях представляват особените правила за лице, което обичайно упражнява самостоятелна трудова дейност на територията на две или повече държави членки.
Запитването касае случай, при който се полага труд на територията на България и на друга държава членка /Австрия/. С оглед определяне на приложимото правило от особено значение е дали лицето има статут на наето или на самостоятелно заето лице в съответните държави членки и на територията на коя държава–членка пребивава по смисъла на чл.1 от регламента. Предвид обстоятелството, чеот описаната фактическа обстановка не става ясно като каква се квалифицира упражняваната от Вас дейност според националното осигурително законодателство на Австрия бе изискано да се приложат допълнителни доказателства. От представените решения отфинансова служба Виена, приемаме, че в Австрия имате статут на самостоятелно заето лице.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване, лицата, упражняващи дейност като съдружници в търговските дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Съгласно чл.33, ал.1, т.1 от Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/ задължително осигурени в Националната здравно-осигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. Здравноосигурителната вноска за съдружниците в търговските дружества се дължат по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.
С оглед определяне на приложимото осигурително законодателство по Дял ІІ от Регламент 1408/71 за труда си, полаган на територията на България подлежите на задължително осигуряване по чл.4, ал.3, т.2 от КСО и се считате за самостоятелно зает.
При условие че сте лице, което обичайно упражнява самостоятелна трудова заетост на територията на две или повече държави-членки, при определяне на приложимото законодателство би следвало да се приложи разпоредбата начл.14а/2/ от Регламент(ЕИО) 1408/71. Съгласно нормата, лицето ще е подчинено на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава, ако упражнява част от дейността си на територията на тази държава-членка. Ако лицето не упражнява никаква дейност на територията на държавата-членка, в която пребивава, то ще е подчинено на законодател-ството на държавата-членка, на чиято територия упражнява основната си дейност.
Терминът „пребиваване” се дефинира само като „обичайно пребиваване”, съгласно чл.1з на Регламента. Съдът на европейските общности е постановил, че дадено наето лице се счита за пребиваващо там, където се намира неговия обичаен център на интереси.
Ако са налице условията, заложени в цитираната по-горе разпоредба, считаме, че следва да останете подчинени на българското осигурително законодателство. Това обстоятелство се удостоверява с Формуляр Е101, който се издава от компетентната Териториалнадирекция на Националната агенция по приходите след подаване на искане от страна на самонаетото лице, придружено с необходимите документи за обосноваване наличието на основанията за издаването му. В случай, че не са изпълнени условията по съответната разпоредба от регламента, ще Ви бъде връченОтказза издаване на формуляр Е 101.
В регламент 1408/71 е предвидена възможностпри определени условияи по взаимно съгласие институциите по приложимо право на държавите-членкида се споразумяватза изключения от предвиденото в чл.13-16 от регламента, ако това е в интерес на осигуреното лице. Тази възможност е уредена с разпоредбата на чл.17 от регламента, съгласно която „две или повече държави-членки, компетентните органи на тези държави или определените от тях институции могат по общо съгласие да предвиждат изключения от разпоредбите на членове 13 до 16 в интерес на определени лица или определени категории лица”. Случаи, при които може да се приложи чл.17 от регламента са: легализиране на неправилно прилагано осигурително законодателство за минал период или определеното приложимозаконодателство води до неблагоприятни последици за осигуреното лице. Лицата които желаятда останат подчинени на българскотоосигурително законодателствов изключение от разпоредбите на чл.13-16 от Регламент 1408/71 могат да подадат молба/искане до Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” при ЦУ на НАП илив компетентната Териториалнадирекция на Националната агенция по приходите, която се препращапо компетентноств ЦУ на НАП дирекция „ДОМ”. Постигнатото съгласие между компетентните органи не води до автоматичното прилагане на осигурителното законодателство на определена държава-членка. Във всички случаи е необходимо да се представи пред компетентната институция в държавата-членка, в която лицето упражнява дейността си, формуляр Е101 „Удостоверение, отнасящо се до приложимото законодателство”. То представлява правното основание за прилагане на законодателството на определена държава-членка. До издаването му, спрямо лицата, попадащи в приложното поле на регламентите са приложими колизионните разпоредби на Дял 2 от Регламент (ЕИО) 1408/71.