Изх. № М-94-п-219
Дата:12.09.2011 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 7, ал. 1;
КСО, чл. 7, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
Регламент(ЕО) № 883/2004, чл. 11(3)(а);
Регламент(ЕО) № 883/2004, чл. 16 (2).
Относно: определяне на приложимото законодателство съгласно Дял ІІ от Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите по електронната поща и заведено с вх. № М-94-П-219/2011 г., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно информацията, изложена в писменото запитване, български гражданин, получаващ пенсия за старост съгласно законодателството на Унгария осъществява трудова дейност в качеството си на собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност. Лицето се осигурява за държавното обществено осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Поставен е въпрос дали придобитото право на пенсия в Унгария, дава право на лицето да не се осигурява за ДОО в България, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.
Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база изразяваме следното принципно становище:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална и Регламент (ЕО) 987/09 за установяване на процедура за прилагането наРегламент № (ЕО) 883/2004.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство се съдържат в Дял II на Регламент № (ЕО) 883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на съответната държава-членка по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице.
С оглед правилното определяне на приложимото право спрямо лицата е необходимо да се проучат действителните обстоятелства във всеки отделен случай. От особено значение е дали лицето има статут нанаето или на самостоятелно заето лице, дали упражнява трудова дейност едновременно на територията на две или повече държави членки, на територията на коя държава-членка полага труд и в коя пребивава.
Трудовата дейност, упражнявана от дадено лице на територията на България като собственик на търговско дружество (чл. 4, ал.3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване) се определя за целите на прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 като „дейност като самостоятелно заето лице“.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
Това правило се прилага и спрямо лица, които са придобили право на пенсия съгласно законодателството на държава–членка. Съгласно чл. 16 (2) от регламенталице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки и което пребивава в друга държава-членка, може, по негово искане да бъде освободено от прилагането на законодателството на последната държава при условие, че спрямо него не се прилага това законодателство поради осъществяване на дейност като заето или като самостоятелно заето лице.
Следователно, ако лицето упражнява дейност като самостоятелно заето лице само на територията на Република България, то ще подлежите на задължително осигуряване съгласно българското осигурително законодателство, като се отчита факта, че е придобило право на пенсия по законодателството на друга държава–членка (Унгария).
Лицата, които са собственици или съдружници в търговски дружествасе осигуряват на основание на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и/или чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. като изпълнители по договори за управление и контрол и/или като самоосигуряващи се лица.
?В хипотезата, когато лицето упражнява трудова дейност по управление и контрол на търговско дружество и за тази дейност е определено по основание и размервъзнаграждение, то следва да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, върху доход не по-малко от минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Осигурителните вноски са в размерите, определени в чл. 6, ал. 3 от КСО и се внасят едновременно сизплащане на дължимото възнаграждение или части от него /чл.7, ал. 1 и 2 от КСО/. Когато възнагражденията са начислени, но са неизплатени, осигурителят внася осигурителните вноски до края на месеца, през който е извършено начисляването /чл. 7, ал. 3 от КСО/.В тези случаи, разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО не е приложима, тъй като от този режим могат да се възползват само лицата, на които е отпусната пенсияи подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО, т.е самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение.
За изпълнителите по договори за управление и контрол в търговски дружества, родени след 31.12.1959 г., се дължат осигурителни вноски и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд /аргумент – чл. 127, ал. 1 от кодекса/.
Здравноосигурителните вноски се дължат върху дохода, върху който е дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО /чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване/.
?В случай, че лицето е декларирало упражняването на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, осигуряването задължително се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, задължението за осигуряване на собствениците на ЕООД възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, на основние чл. 1, ал. 2 от Наредбата.
Като самоосигуряващи се лица, собствениците на ЕООД дължат ежемесечни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд /за родените след 31.12.1959 г./, върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и не повече от максималния размер, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година и годишно – при определянето на окончателния размер на осигурителния доход.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4 , ал. 3, т. 1, 2, 4-6, на които им е отпусната пенсия, се осигуряват по свой избор. Осигуряването им за предвидените в КСО осигурени социални рискове е уредено като право, което може да бъде упражнено по тяхно желание, включително, когато пенсията е отпусната по законодателството на друга държава – членка. Следователно в конкретния случай, предвид изложената в писменото запитване информация чл. 4, ал. 6 от КСО може да намери приложение.
Следва да се има предвид, че в Закона за здравното осигуряване не е предвидена правна възможност задължените по чл. 33 лица, на които им е отпусната пенсия, да се освободят от заплащане на здравноосигурителни вноски. Задължителното здравно осигуряване на лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Съгласно цитираната разпоредба те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/СТОЯН МАРКОВ/