5_ 23-22-1533/01.10.2015 г.
Регламент (ЕО) №883, чл. 11(1), чл. 11(3)(а), чл. 12(1);
ЗДДС, чл. 69, чл. 70;
ЗКПО, чл. 26, т. 1 и т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;
В запитването е изложенаследнатафактическа обстановка:
„а“ЕООД предоставя работна сила за временна заетост.Дружеството осъществява дейност от месец 05.2015 г. и работи сдружества ползватели, които са регистрирани в Италия. С работницитеса сключени трудови договори, които са утвърдени от Агенцията по заетостта.
Във връзка с описаната фактическа обстановка са поставени следнитевъпроси:
1.При изпращане на работници на работа в държава-членка на ЕС, има ли задължение дружеството да подава искане за издаване на формуляр А1 в компетентната териториална дирекция на НАП?
2. Какви условия поставя Регламент №883/2004, за да се определи като приложимо за командированите работници българското законодателство?
3. Върху какъв минимален осигурителен доход следва да се осигурява италиански гражданин, който е назначен за управител на дружеството, при положение, че лицето няма трудов договор в друга държава членка на ЕС?
4. Законосъобразно ли е управителят на „а“ ЕООД, който се осигурява по ДУК да регистрира друго дружество в съдружие с италиански гражданин, в което и двамата да се осигуряват като самоосигуряващи се лица?
5. В случай, че управителят на дружеството пътува с фирмен автомобил, следва ли да се признаят за разход платените суми за гориво и магистралнитакси?
6. Има ли право дружеството на данъчен кредит за покупката на автомобилФОЛКСВАГЕН ТУАРЕГ, 4+1 места, чийто талон е приложен към запитването?
7. Има ли право дружеството на данъчен кредит за покупката нагориво, резервни части и ремонтза цитирания автомобил?
8. Възможно ли е да се ползват автомобили и машини под наем от дружеството ползвател?
9. Има ли основание ползването на автомобили и машини да е безвъзмездно, ако товаеизрично упоменато в договора?
10. В случай, че следва да се заплати наем за ползването на автомобили и машини, има ли определени тарифи и къде може да се намери информация за тях?
Въпросите, касаещи прилагане на Кодекса на труда (КТ) иНаредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) са препратени на компетентните институции с писмо изх. №23-22-1533/11.09.2015 г. по описа на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София.
По първи въпрос:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент(ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/09 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) 883/2004.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент №883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент №883/2004, съгласно който за лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент №883/2004).
Основните последици от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент №883/2004 са:
1. определя се държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”).
Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка са подчинени на законодателството на тази държава
(основание чл. 11(3)(а) отРегламент №883/2004).
В Дял II от Регламент №883/2004 са въведени императивни разпоредби, предвиждащи запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите и самостоятелно заетите лица, които временно извършват работа на територията на другадържава членка.
Предприятие, установено в България, което командирова наети лица, за да работят на територията на друга държава-членка, е задължено да уведоми за това обстоятелство компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП (основаниечл. 15(1) от Регламент (ЕО) №987/2009). Уведомлението се извършва с подаване на формуляр по образец.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 12(1) от Регламент №883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
Като изключение от основното правило, разпоредбата начл. 12(1) от Регламент №883/2004 поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на другадържава членка.
Едно от решаващите условия за прилагане на чл. 12(1) от
Регламент №883/2004 е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава членка.
Съгласно чл. 14(2) от Регламент №987/2009, за целите на прилагането на чл. 12(1) от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, на територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат предвид всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.
Извършването на част от дейността на територията на изпращащата държава–членка не винаги означава, че предприятието обичайно осъществява дейността си на територията на тази държава. За да е изпълнено това изискване, изпращащото предприятие следва да извършва обичайно значителна част от дейността си на територията на въпросната държава.
За да се установи, дали работодател обичайно осъществява дейността си на територията на България, се разглеждат всички относими критерии,характеризиращиосъществяваната дейност, част от които са:
– къде се намира седалището и администрацията на работодателя;
– броя на наетите от работодателя лица (с изключение на административния персонал), които полагат труда си на територията на България;
– къде са сключени договорите с командированите работници и приложимото спрямо тях трудово право;
– къде са сключени договорите с клиентите на предприятието и приложимото спрямо тях законодателство;
– реализирания от дружеството оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца;
– броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава;
– периода през който работодателя е осъществявал дейност в изпращащата държава.
На основание текста на чл. 14(2) от Регламент №987/2009 приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.
Критериите за съществена дейност се разглеждат в тяхната съвкупност и се адаптират към характера на осъществяваната от предприятието дейност, като в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай могат допълнително да се приложат и други критерии.
Съгласно становище с Изх. №24-00-9/18.04.2008 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за’