№94-П-103
Дата:17.05.2012 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ЗЗО, чл. 109;
Регламент № 883/2004, чл. 11 – 16;
Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета,чл. 13 (1);
Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета,чл. 13 (2) (а).
Относно: определяне на приложимото законодателство спрямо български гражданин, който полага труд на територията на друга държава-членка
Във връзка със заведено вна Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/ писмо с вх. № ………………., въз основа на изложената в писмото фактическа обстановка, която не е изяснена напълно, както и общо формулираното запитване, изразяваме следното принципно становище:
Изложената фактическа обстановка е следната:
Лице – български гражданин e полагало труд на територията на друга държава-членка на ЕС. За този период е здравно осигурено в съответната държава-членка и притежава европейска здравна карта. Към настоящия момент същото лице се е завърнало да живее в РБългария.
Въпросите, които се поставят са относно:
1. Здравноосигурителния статус на лицето в РБългария за периодите на пребиваването му в чужбина;
2. Здравноосигурителните права на лицето след завръщането му в страната.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. От 1 януари 2007 г. Република България се присъедини към Европейския съюз и от тази дата се прилагат регламенти в областта на координацията на системите за социална сигурност. В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава–членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).
В Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на понятието “Правила за координация на системите за социална сигурност“, съгласно която това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
В персоналния обхват на Регламент № 1408/71 попадат наети или самостоятелно заети лица, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави – членки, и които са граждани на една от държавите – членки.
Основен принцип на Регламент (ЕИО) 1408/71 е, че наетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на общността са подчинени на законодателството на само една държава-членка, като случаите, в които едно лице е подчинено на законодателството на две държави – членки са изрично посочени в Приложение 7 към чл. 14в от регламента. Приложимото право се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II „Определяне на приложимото законодателство” на Регламент (ЕИО) 1408/71.
В чл. 13 (1) от Регламента е изведено като основен принцип, че за едно наето или самостоятелно заето лице е приложимо законодателството на само една държава-членка.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 (2) (а) от регламента лице, което е наето на работа на територията на една държава-членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава-членка.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО)№1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72).
Целта на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 не е да хармонизират, а да синхронизират системите за социална сигурност на държавите–членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагане на (отделни елементи от) специфичните национални законодателства на държавите–членки в трансгранична ситуация.
Предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.
Материалният обхват на Регламент № 883/2004 е определен в чл. 3 от него. Това означава, че определеното приложимо законодателство засяга всички тези клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна.
Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
Регламент № 883/2004 се прилага към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства (основание чл. 2(1) от Регламент № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, деклариране на данни от лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Предвид гореизложеното, ако спрямо лицето през периода на трудова заетост в другата държава-членка е приложимо законодателството на съответната държава и на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, за този период то ще бъде освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК. За да удостовери факта, че попада в кръга на лица по чл. 33, ал. 2 от ЗЗО пред Националната агенция за приходите лицето може да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка. Въз основа на данните, посочени в документа месеците без данни за здравно осигуряване ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителния му статус.
Ако лицата не са подлежали на здравно осигуряване по законодателството на друга държава–членка, те попадат в кръга на задължително осигурените лица по ЗЗО и дължат здравноосигурителни вноски, определени по реда закона.
Съгласно чл. 109 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравноосигурителните права на лицата се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца – от датата на заплащане на дължимите вноски. Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.
ЗАМ.
/СТОЯН МАРКОВ/