посочено местоположението на постоянните помещения, в които самостоятелно заетото лице упражнява дейността си. Ако този критерий не е достатъчен, се вземат предвид продължителността на извършваните дейности на територията на всяка от държавите – членки, броя на предоставяните услуги и приходите, реализирани от тези дейности.
Пример:
Български гражданин, който живее в България, е самостоятелно заето лице два дни седмично в Германия и 3 дни седмично в Белгия, където се намират постоянните помещения на фирмата. За лицето е приложимо законодателството на държавата членка, в която лицето упражнява основната си дейност, т.е. на Белгия.
Ако спрямо лице, което е обичайно наето или самостоятелно заето на територията на две или повече държави – членки, е приложимо българското осигурително законодателство се издава формуляр Е 101, който може да бъде издаден за неограничен срок. Въпреки това, издаването на удостоверения за срок по – голям от 2 години не е препоръчително.
Видно от изложеното до тук, при определяне на приложимото законодателство спрямо лицата, които са обичайно наети или самостоятелно заети на територията на две или повече държави – членки, в някой от случаите е от решаващо значение да се определи пребиваването на лицата. При определяне на пребиваването по смисъла на Регламент 1408/71 следва да се прилага Указание Изх. № 24-00-46/26.10.2007 г. на Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите.
Изключение от основното правило при определяне на приложимото законодателство е предвидено и спрямо лицата, които са наети на работа на територията на една държава – членка и същевременно са самостоятелно заети на територията на друга държава – членка. В случай, че държавата, на чиято територия се упражнява самостоятелната трудова заетост не е направила вписване в Приложение VІІ на Регламент 1408/71, лицето е подчинено на осигурителното законодателство надържавата, на чиято територия е наето на работа (основание чл. 14в(а) от Регламент 1408/71).
Пример:
Български гра’