определяне на приложимото законодателство за работещи за българска фирма в чужбина

2_2263/ 25.08.2008 г.
Регламент 1408/71 – чл.13 /2/ а
чл. 14 (1) (а)
ОТНОСНО: определяне на приложимото законодателство за работещи за българска фирма в чужбина
Отправили сте писмено запитване до Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, гр……………., препратено по компетентност в Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Варна,заведено в регистърас вх. №
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че дружеството Ви, което е българско юридическо лице, има намерение да изпрати работници в чужбина, които да извършват работа за Вашата фирма. Във тази връзка се интересувате какви са легалните начини за изпълнение на договори в чужбина, без образец Е 101какви осигуровки ще се дължат за въпросните лица, ще се отразяват ли данни с декларации обр.№ 1 и № 6, какви документи следва да се представят, в какъв срок и пред кои институции, на кое осигурително законодателство трябва да са подчинени работниците и в какво процентно съотношение ако има такова?
С оглед надействащата нормативна база и компетентността на НАП, изразявам следното принципностановище:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейска общност. За да се реализира свободата на движение на наетите и самостоятелно заетите лица, са установени првила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка, а така също да се елиминират ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационните правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. и регламента за неговото прилагане – Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72.Предназначените на координационните регламенти не е да се уеднаквят осигурителните системи, а да се синхронизират специфичните национални законодателства, прилагани от държавите членки. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националнато законодателство в случай на противоречия.
Приложимото законодателство т.е коя социално осигурителна схема ще се прилага за лицата се определя според разпоредбите на Дял ІІ от Регламент 1408/71 /чл.13-17/, при условие, че е налице-трангранична ситуация /пресичане на граници между две или повече държави-членки/.
Основното правило е, че лицата, за които се прилага Дял ІІ от регламент 1408/71 са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
Съгласно чл.13 (2) (а)от Регламента, лице, което е наето на работа на територията на една държава-членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което ги е наело на работа се намира на територията на друга държава-членка.
За да се даде възможност за свобода на движение на работниците и да се избегнат ненужните и скъпи административни усложнения за работници, фирми и администрации, действащите разпоредби допускат някои изключения от общия принцип посочен по-горе.
Основното изключение е при командироване на работници и служители, нормативно уредено в чл.14 (1) (а) от Регламент1408/71. Разпоредбата дава възможност на лица, които за кратък период от време работят на териториата на друга държава-членка, да останат подчинени на осигурителното законодателство на държавата, от която са командировани /изпращащата държава/. Тъй като с това се въвежда изключение от основното правило, институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка, чието законодателство следва да остане приложимо, издават удостоверение /Е 101/, в което се посочва, че до определена дата наетото лице остава подчинено на това законодателство. При издаване наудостоверението за приложимо законодателство стриктно следва да се съблюдава изпълнението на условията, определени в разпоредбите, регламентиращи командироването-Регламент 1408/71, Регламент 574/72 и Решение № 181 на Административната комисия на европейските общности за социална сигурност на работниците-мигранти.
От 1 януари 2008 г. Националната агенция за приходите е вписана в Анекс 10 на прилагащия регламент, като институция, компетентна да определя приложимото законодателство и да издава съответните формуляри (E 101, E102 и E103). Удостоверенията се издават по реда на глава дванадесета от Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
На основание гореизложеното, ако за работниците изпратени /командировани/ за извършване на определена работа в държава-членка на ЕС, не е издаден от компетентната институция /НАП/ формуляр за приложимо законодателство /Е 101/, ще бъде приложимо осигурителното законодателството на страната в която се престира трудът-страната на трудовата заетост. Българският осигурител /работодател/ няма задължение за внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни /декларации обр.№1 и №6/ за тези лица в България,а следва да извърши осигуряването на лицата в държавата по трудовата заетост в размер и ред, определен внейното национално осигурително законодателство.

Оценете статията

Вашият коментар