ДО
………………
ОТНОСНО: Определяне на реда за образуване на производствата по изменение на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, в случаите, когато за същите периоди е издаден данъчен акт за прихващане или връщане
В отговор на запитване, постъпило с писмо с вх.№ 24-32-6 от ……………….2007 г. по описа на ЦУ на НАП относно тълкуване на разпоредбите на чл.115 от ДПК (отм.) и определяне на реда за извършване на ревизия за периоди, за които има издаден ДРА, прогласен от съда за нищожен, изразяваме следното становище:
Видно от описаната в запитването фактическа обстановка, съдът е прогласил за нищожен ДРА, с който са определени задължения за периодите, за които е издаден данъчен акт за прихващане или връщане (ДАПВ). В мотивите си, ВАС е приел, че ДАПВ с данъчен акт по смисъла на чл.115, ал.1 от ДПК (отм,), с оглед на което установяването на данъчните задължения за същите периоди, е следвало да се извърши с ревизионен акт, издаден по реда на чл.116 във връзка с чл.115 от ДПК (отм.), а не по реда на чл.68 от ДПК (отм.).
Изменението на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски по реда на чл.133 и сл. от ДОПК е строго формално производство, свързано с точно определени срокове, основания за образуване на производството, ограничен кръг от страни, по чиято инициатива може да се образува. За разлика от аналогичната процедура по реда на чл.115 и чл.116 от ДПК (отм.), новата процедура за изменение на задълженията, определя по безспорен начин актовете, подлежащи на изменение. Приложното поле на този контролен способ е ограничено – обект на изменение могат да бъдат само ревизионни актове, които не са били обжалвани по съдебен ред.
При действието на разпоредбата на чл,115, ал.1 от ДПК(отм.) съществуваха неясноти относно определянето на актовете, които подлежаха на изменение. Чл.115 си служеше с понятието “влязъл в сила данъчен акт“, без да прави разграничение между отделните видове данъчни актове – издадени в резултат на извършена данъчна ревизия или данъчна проверка. Въпреки това, в практиката на данъчните органи се наложи тезата, че изменение при условията на чл. 115 и следв. от ДПК(отм.) може да се реализира само при наличие на влязъл в сила данъчен ревизионен акт, но не и при Данъчен акт за прихващане или връщане. Този извод се обосноваваше от характеристиките на двата вида данъчни акта:
1.с данъчен ревизионен акт след извършване на данъчна ревизия се определят данъчни задължения (аргумент-чл.107, ал.2 във връзка с чл.67, ал.1 от ДПК);
2. с данъчен акт за прихващане или връщане на суми се възстановяват или връщат недължимо платени данъчни вземания и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, след извършване на проверка (чл.112, ал.З, т.2 от ДПК във връзка с чл.67, ал.5 от ДПК).
С оглед на тези характеристики се приемаше в данъчната практика, че по реда на чл. 115 от ДПК(отм.) се изменят само актовете, с които се определят данъчни задължения, а такива бяха само данъчните ревизионни актове.
В този смисъл е и трайно установената съдебна практика ( например: Решение № 8884/ 7.10.2003г., постановено по адм.дИзх. № 293/2003г. на ВАС, Решение № 6124/ 19.06.2003г., постановено по адм.д. №9610/2002г. на ВАС, Решение № 4521/ 19.05.2004г., постановено по адм.дИзх. № 1 П/2004г. на ВАС и др.).
При новата процедура за изменение на задълженията е внесена яснота по отношение на актовете, издавани от органите на НАП, които могат да бъдат изменяни. В чл.133, ал.1 от ДОПК е посочено, че това са влезлите в сила ревизионните актове, като е поставено и допълнителното условие те да не са обжалвани по съдебен ред. Разбира се, остава изискването с тези актове да се определят задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. По този начин става безспорно кои актове могат да бъдат изменяни. Извън този обхват остават декларациите, с които лицата сами изчисляват основата и дължимия данък /задължителните осигурителни вноски, актовете за установяване на задължения по реда на чл.106 от ДОПК, както и актовете за прихващане или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски и глоби. Възобновяването на производството по установяване па задълженията в тези случаи следва да се извърши по реда и в сроковете на чл.99 и следв. от АПК, по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ПЗР на ДОПК.
С оглед на това можем да приемем, че по реда на чл. 134 и при условията на чл. 133 от ДОПК могат да бъдат изменени задълженията, определени с влезлите в сила ревизионни актове, издадени от органите на НАП, съответно – данъчни ревизионни актове, с които са определени данъчни задължения.
По изложените съображения, считаме, че в случаите, когато се извършва ревизия за периоди, за които е влязъл в сила данъчен акт за прихващане или връщане, ревизията следва да се възложи по общия ред на чл. 112 от ДОПК.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП :
//
‘