Изх. № 26-А-109
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Определяне на режима на облагане по ЗДДС (обн.ДВ. бр.63/ 2006г.. изм. ДВ. бр. 108/ 2006г. в сила от 01.01.2007г.) на адвокатите, сключили договор за сътрудничество с друг адвокат или адвокатско дружество по реда на чл.76 от Закона за адвокатурата (ЗА) или договор за постоянна работа с друг адвокат по реда на чл.77 от ЗА
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН.
В отговор на Ваше запитване, постъпило с писмо с вх.№ 26-А-109 от 30.11.2006г. по описа нана НАП. свързано с тълкуването на разпоредбата на чл.З, ал.З от ЗДДС и относимостта й в случаите на договор за постоянна работа между адвокатско дружество и адвокат, изразявам следното становище:
С приемането на новия ЗДДС и влизането му в сила от 1 януари 2007г. беше извършена промяна в режима на данъчното облагане на правните услуги, които от освободени по силата на чл.ЗЗ. ал.1 във връзка с чл.42. т.7 от ЗДДС (отм.). при действието на новия закон, се третират като облагаеми услуги.
Съгласно чл.З, ал.2 от ЗДДС. независима икономическа дейност е упражняването на свободна професия. По силата на §1 т.29 от ПЗР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) адвокатите попадат в кръга от лицата, упражняващи свободна професия.С оглед на това. предоставяните от тях услуги, в това число както адвокатските услуги от вида на посочените в чл.24 от ЗА и по Закона за правната помощ, така и всеки друг вид. извън посочените като необлагаеми по смисъла на чл.38 – чл.50 от ЗДДС, в случаите, когато са с място на изпълнение на територията на страната, ще се третират като облагаеми доставки.
Предвидените в разпоредбата на чл.З. ал.З. т.2 от ЗДДС дейности, попадащи извън обхвата на независимата икономическа дейност, се отнасят единствено до дейността по управление и контрол на юридически лица. осъществявана от физически лица. които не са търговци.
Договорът за постоянна работа между адвокатско дружество и адвокат, сключен по реда на чл.77 от ЗА, не може да се приравни на дейност, осъществявана по трудово правоотношение. Нормативната уредба на договора за поръчка е в разпоредбите на чл. 280 – 292 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), докато редът за възникване на трудово правоотношение и съответно – сключване на трудов договор, са регламентирани в глава пета от Кодекса на труда (КТ). По своята правна същност договорът за поръчка се различава от трудовия договор, доколкото при поръчката страните се договорят за извършване на определени действия, трудовият договор има предмет предоставяне на работна сила. Различни са вътрешните отношения между страните по двата договора: при договора за поръчка довереникът е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него и сам организира изпълнението на резултата, докато при трудовия договор работникът или служителят работи под контрол, указания, нареждания и ред. създадени от работодателя. Различно е и разпределянето на риска: при договора за поръчка рискът е за довереника, а при трудовия договор, когато непостигането на резултата е по независещи от работника или служителя причини, е за сметка на работодателя. Различно е и мястото на изпълнение на договора: мястото, където лицето упражнява своята свободна професия (дом, кантора, офис и др.) – при договора за поръчка и съответно при трудовия договор -седалището на работодателя или мястото на работата, което се определя взаимно от страните.
Поради специфичните особености на двата вида договори, договорът за поръчка не може да се приравни на трудов договор и подлежи на различен данъчен режим.
С оглед на гореизложените аргументи, считам, че дейността на адвокатите по договорите по чл.76 и чл.77 от ЗА представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл.З, ад.2 от ЗДДС, доколкото от една страна се извършва от лица. упражняващи свободна професия, а от друга – представлява дейност, осъществявана редовно срещу възнаграждение, поради което за тази дейност адвокатите се явяват данъчно задължено лице по ЗДДС.
Във връзка с промяната на режима на облагане на адвокатските услуги, следва да имате предвид и разпоредбата на §7. ал.1 от НЗР на ЗДДС. съгласно която, когато е получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по смисъла на отменения ЗДДС. която е облагаема доставка по смисъла па чл. 12, ал. 1 (без облагаемите със ставка нула) от този закон и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.
С оглед на горецитираната разпоредба, когато са извършени авансови плащания по доставки на правни услуги, данъчното събитие за които е настъпило след 1 януари 2007г., в случай, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице. ще следва да издаде фактура, в която да посочи цялата данъчна основа на доставката. Получаването на възнаграждение по доставката на правната услуга ще се включи в облагаемия оборот, необходим за задължителната регистрация по реда на чл.96 от ЗДДС.
//
‘