Изх. № 26-А-127
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Въпроси, свързани с прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО)
Уважаеми г-н ,
По повод Ваше писмо, постъпило в Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 26-А-127/30.11.2007 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаната в писмото Ви фактическа ситуация „….“ е регистрирано на основание, подписан договор с … ЕАД като клон на руското дружество „…..“. Посочено е също, че служители на дружеството – майка, регистрирано в Русия, ще бъдат командировани в Република България за осъществяване на дейностите по изпълнение на визирания договор. Освен това дружеството, регистрирано в Русия ще плаща суми по граждански договори на чуждестранни лица за извършени услуги на територията на България, също свързани с предмета на посочения договор. От друга страна, клонът, регистриран в България ще сключва граждански договори с чуждестранни лица – руски граждани. В тази връзка, по поставените в писмото Ви въпроси, изразявам следното становище:
1. Относно данъчното облагане на физическите лица, посочени във въпроси 1,2 н 4:
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
•^ което има постоянен адрес в България, или
^ което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
•^ което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
•^ чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Предвид цитираните разпоредби, срокът на пребиваване в страната не е единственият критерий по силата на който физическото лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ (чл. 5 от ЗДДФЛ).
В допълнение, освен по критериите предвидени в ЗДДФЛ, в определени случаи при определяне на качеството местно или чуждестранно лице за България е дадено физическо лице, ще е необходимо да се изследват и критериите предвидени в действащите в България СИДДО. Тези критерии ще е необходимо да се изследват задължително тогава, когато конкретното физическо лице следва да се определи като местно за България съгласно ЗДДФЛ и същевременно съгласно вътрешното законодателство на дадена държава, с която България е подписала и е в сила СИДДО, това лице се определя като местно и за нея.
От Вашето запитване не е възможно да се заключи категорично, че възможността за това следва да се ограничи единствено до Спогодбата между България и Русия, поради което Вие следва да имате предвид, че критерии за определяне на качеството местно лице се съдържат в абсолютно всички действащи в нашата страна СИДДО. По-конкретно в Спогодбата с Русия тези критерии са посочени в чл. 4 от същата. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Спогодбата, когато едно физическо лице, в съответствие с разпоредбите на ал. 1 (която препраща към вътрешните законодателства) е местно и на двете договарящи се държави, неговият статут се определя на базата на „постоянно жилище“, „център на жизнените интереси“ , „обичайно пребиваване“ и „гражданство“. Когато на базата на всички посочени критерии, които следва да се разглеждат именно в изложената последователност, не е възможно да се определи на коя от двете държави то е местно е предвидено, че този въпрос ще се решава чрез взаимно споразумение. Необходимо е да имате предвид, че независимо, че например терминът „център на жизнени интереси“ се използва и в ЗДДФЛ и в Спогодбата е налице чувствителна разлика в критериите и особено в тяхното използване, на чиято база се определя „центъра на жизнените интереси“.
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). В тази връзка следва да се уточни, че по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. Това означава, че същите подлежат на облагане по предвидения в закона ред (ЗДДФЛ), включително когато получателят им е чуждестранно физическо лице. Същевременно
тук отново е необходимо да се държи сметка за разпоредбите на действащите СИДДО. В тях естествено се срещат незначителни различия но по принцип е предвидено, че :
^ Доходите от трудови правоотношения се облагат там където е положен трудът, освен ако не са изпълнени три броя изисквания. Тези изисквания са съответно физическото лице да пребивава в България под 183 (в календарна година или всеки дванадесетмесечен период), работодател да не е лице местно на България и възнаграждението да не е за сметка на място на стопанска дейност в България.
•^ Доходът от независими лични услуги (като такива по граждански договор) се облага в България само ако услугите са реализирани чрез определена база. Тук от особена важност ще е продължителността на престоят в България. Когато съответното физическо лице пребивава в нашата страна за период по-дълъг от 183 то може да се твърди, че същото е покрило един от критериите на чиято база следва да се определи налице ли е определена база.
2. Относно осигурителните задължения по въпрос 1:
Чуждестранни физически лица, които са в трудовоправни отношения с чуждестранно юридическо лице и които са командировани от своя работодател на територията на Р България, за да осъществяват трудова дейност за своя работодател не подлежат на задължително обществено осигуряване съгласно българското законодателство по следните съображения:
Съгласно чл. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Кодексът на труда с разпоредбата на чл. 129 въвежда задължение за работодателят да осигурява работниците и служителите си за всички осигурени социални рискове съгласно условията и по реда, установени в КСО и подзаконовите нормативните актове, свързани с прилагането му.
В конкретния случай, спрямо трудовите правоотношения не е приложим Кодекса на труда по аргумент на чл. 10 от КТ.
Предвид гореизложеното, чуждестранното юридическо лице няма задължение по закон да осигурява наетите от него лица, съгласно българското осигурително законодателство.
Ако тези чуждестранните физически лица имат статут на постоянно пребиваващи на територията на Р България, на основание чл. 33, ал. 1, т. З от Закона за здравното осигуряване ще подлежат на здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса.
3. Относно осигурителните задължения по въпрос 2:
Изложената фактическа обстановка е недостатъчна, за да се изрази конкретно становище по отношение на приложимото осигурително законодателство за описаната в запитването Ви хипотеза. Необходима е информация относно приложимото законодателство спрямо сключените граждански договори и гражданството на изпълнителите по договорите.
4. По въпросите, свързани с ползването на осигурителни права:
Въпросите, свързани с ползването на права от осигурените лица при условията и
по реда на КСО и подзаконовите нормативни актове за прилагането му са от
компетентността на Националния осигурителен институт. По отношение ползването на
права по Закона за здравното осигуряване компетентна е Националната
здравноосигурителна каса.
Основните функции и правомощия на Националната агенция за пригодите са установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания, в това число задължителните осигурителни вноски.
//