Определяне на режима на облагане по ЗДДС (обн.ДВ, бр.63/ 2006г., изм. ДВ, бр.108/ 2006г. в сила от 01.01.2007г.) на адвокатите, сключили договор за сътрудничество с друг адвокат или адвокатско дружес

Изх.№ 24 – 34 – 24
ДО
Дата 26.01.2007г.
…………………….
ОТНОСНО:Определяне на режима на облагане по ЗДДС (обн.ДВ, бр.63/ 2006г., изм. ДВ, бр.108/ 2006г. в сила от 01.01.2007г.) на адвокатите, сключили договор за сътрудничество с друг адвокат или адвокатско дружество по реда на чл.76 от Закона за адвокатурата (ЗА) или договор за постоянна работа с друг адвокат по реда на чл.77 от ЗА
УВАЖАЕМИГОСПОДИН ………………..,
В отговор на Ваше запитване, постъпило с писмо с вх.№ 24-34-24 от 10.01.2007г. по описа нана НАП, свързано с тълкуването на разпоредбата на чл.3, ал.3 от ЗДДС и относимостта й в случаите на договор за постоянна работа между адвокатско дружество и адвокат, изразявам следното становище:
I. Относно определяне на режима за облагане на дейността на адвокатите:
С приемането на новия ЗДДС и влизането му в сила от 1 януари 2007г. беше извършена промяна в режима на данъчното облагане на правните услуги, които от освободени по силата на чл.33, ал.1 във връзка с чл.42, т.7 от ЗДДС (отм.), при действието на новия закон, се третират като облагаеми услуги.
Съгласно чл.3, ал.2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е упражняването на свободна професия. По силата на §1 т.29 от ПЗР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) адвокатите попадат в кръга от лицата, упражняващи свободна професия. С оглед на това, предоставяните от тях услуги, в това число както адвокатските услуги от вида на посочените в чл.24 от ЗА и по Закона за правната помощ, така и всеки друг вид, извън посочените като необлагаеми по смисъла на чл.38 – чл.50 от ЗДДС, в случаите, когато са с място на изпълнение на територията на страната, ще се третират като облагаеми доставки.
Предвидените в разпоредбата на чл.3, ал.3, т.2 от ЗДДС дейности, попадащи извън обхвата на независимата икономическа дейност, се отнасят единствено до дейността по управление и контрол на юридически лица, осъществявана от физически лица, които не са търговци.
Договорът за постоянна работа между адвокатско дружество и адвокат, сключен по реда на чл.77 от ЗА, не може да се приравни на дейност, осъществявана по трудово правоотношение. Нормативната уредба на договора за поръчка е в разпоредбите на чл. 280 – 292 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), докато редът за възникване на трудово правоотношение и съответно – сключване на трудов договор, са регламентирани в Глава пета от Кодекса на труда (КТ). По своята правна същност договорът за поръчка се различава от трудовия договор, доколкото при поръчката страните се договорят за конкретен трудов резултат, трудовият договор има предмет предоставяне на работна сила. Различни са вътрешните отношения между страните по двата договора: при договора за поръчка довереникъте самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него и сам организира изпълнението на резултата, докато при трудовия договор работникът или служителят работи под контрол, указания, нареждания и ред, създадени от работодателя. Различно е и разпределянето на риска: при договора за поръчка рискът е за довереника, а при трудовия договор, когато непостигането на резултата е по независещи от работника или служителя причини, е за сметка на работодателя. Различно е и мястото на изпълнение на договора: мястото, където лицето упражнява своята свободна професия (дом, кантора, офис и др.) – при договора за поръчка и съответно при трудовия договор – седалището на работодателя или мястото на работата, което се определя взаимно от страните.
Поради специфичните особености на двата вида договори, договорът за поръчка не може да се приравни на трудов договор и подлежи на различен данъчен режим.
От друга страна, дейността на адвокатите не попада и в трудовите правоотношения, изброени в §1, т.26 от ДР на ЗДДФЛ, с оглед на което не е налице и хипотезата на чл.3, ал.3, т.1 от ЗДДС.
С оглед на гореизложените аргументи, считам, че дейността на адвокатите по договорите по чл.76 и чл.77 от ЗА представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, доколкото от една страна се извършва от лица, упражняващи свободна професия, а от друга – представлява дейност, осъществявана редовно срещу възнаграждение, поради което за тази дейност адвокатите се явяват данъчно задължено лице по ЗДДС.
Във връзка с промяната на режима на облагане на адвокатските услуги, следва да имате предвид и разпоредбата на §7, ал.1 от ПЗР на ЗДДС, съгласно която, когато е получено авансово плащане във връзка с освободена доставка по смисъла на отменения ЗДДС, която е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 (без облагаемите със ставка нула) от този закон и данъчното събитие за която настъпва след влизането в сила на този закон, регистрираното лице – доставчик, документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката по този закон.
С оглед на горецитираната разпоредба, когато са извършени авансови плащания по доставки на правни услуги, данъчното събитие за които е настъпило след 1 януари 2007 г., в случай, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице, ще следва да издаде фактура, в която да посочи цялата данъчна основа на доставката. Получаването на възнаграждение по доставката на правната услуга ще се включи в облагаемия оборот, необходим за задължителната регистрация по реда на чл.96 от ЗДДС.
По тези съображения, за извършената на услуга от адвокати, наети по договор за постоянна работа по реда на чл.77 от ЗА, в случай, че са регистрирани за целите на ЗДДС, следва по силата на чл.82, ал.1 от ЗДДС да се начислява данък върху добавената стойност в размер на 20 на сто от адвокатите, които в конкретния пример имат качеството на „доставчик по облагаеми услуги”.
Същият режим е приложим и относно получените суми от съдружниците в адвокатското дружество, изплатени от дружеството за услуги, извършени с личен труд.
II. Относно прилагането на чл.21, ал.3, т.1 от ЗДДС
За да се удостовери качеството „данъчно задължено лице, установено в държава членка”, получателят на доставката следва да отговоря на изискванията, посочени в §1, т.12 от ПЗР на ЗДДС – да е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Общността или има постоянен обект на територията на Общността.
Съгласно разпоредбата на чл.5 от ППЗДДС, за целите на определянето на мястото на изпълнение при доставка на услуга по смисъла на закона, понятията “постоянен адрес“ или “обичайно пребиваване“ означават мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива – в други документи за самоличност.
ЗАМ. -ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ :

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »