3_112/16.01.2019 г.
ЗМДТ, чл. 6, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 9а, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 9б;
ДОПК, чл. 107;
ДОПК, чл. 108, ал. 1
ОТНОСНО: Определяне на такса битови отпадъци (ТБО) след постановяване на съдебни решения, с които се отменят акт за установяване на задължения (АУЗ) и заповед на кмета, определяща районите и честотата на сметоизвозване
Според изложеното в запитването, издаден е АУЗ за данък върху недвижимите имоти и ТБО, който е отменен с решение на ВАС в частта относно ТБО, определена за 2015 г. и 2016 г.
Във връзка с това се поставя въпросът какво законово действие трябва да бъде предприето относно ТБО за 2015 г. и 2016 г. за определяне на задължението на лицето?
Вторият случай, изложен в запитването, касае обжалвана заповед на кмета на общината от 2017 г., с която се определят районите и честотата на сметоизвозване през 2018 г. В резултат на обжалването е постановено решение на ВАС, с което се отменя тази заповед в частта досежно компонента „чистота на територии за обществено ползване“.
В тази връзка е поставен въпросът как следва да се изчисли ТБО на лицето- само за частта чистота на обществени територии, т.е. за какъв период: за месец декември или за част от месец декември, тъй като действието на заповедта е до 31.12.2018 г., а решението на ВАС е постановено на 11.12.2018 г.?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. ДВ. бр.98 от 27.11.2018 г.) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ, обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ. бр.1 от 3.01.2019 г.) е изразено следното становище:
В правната теория разграничаването на общите от нормативните и индивидуалните административни актове се прави в зависимост от степента на конкретизация на акта. Такава е установена нормативно в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) – чл. 21, чл. 65 и чл. 75 от кодекса.
Според определението, дадено в чл. 21, ал. 1 от АПК, в редакцията, действаща към момента на възникване на правоотношенията, изложени в запитването, индивидуален административен акт (ИАА) е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Изрично определени като общи административни актове (ОАА) са и отказите да бъдат издадени такива актове, тъй като с тях също се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица (чл. 65 от АПК).
Общите административни актове се различават от нормативните административни актове, тъй като правното им действие е еднократно – действието на акта се изчерпва с еднократното му изпълнение. Общите административни актове, за разлика от индивидуалните административни актове, са насочени към неопределен брой граждани или организации, които са идентифицирани чрез техни общи признаци, а не индивидуално.
С оглед на изложените признаци, посоченият в запитването АУЗ има характер на индивидуален административен акт, а Заповед №…от 23.10.2017 г. на кмета на Община М… представлява общ административен акт.
Поставените в запитването въпроси засягат правната уредба на действието във времето на решенията по оспорени административни актове, в частност на ИАА и ОАА. Тази уредба е дадена в чл. 177, ал. 1 и чл. 183 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, уреждаща хипотезата, в която съдът се е произнесъл по оспорен индивидуален административен акт, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. При оспорен общ административен акт според чл. 183 от АПК решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.
На основание чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Анализът на цитираните разпоредби от АПК налага извода, че установеното правило за действие във времето на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен индивидуален или общ административен акт е, че това решение има обратно действие, като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения. Отмяната на незаконосъобразните административни актове – индивидуални и общи с влязло в сила решение действа от момента на тяхното издаване, тъй като само съответстващите на изискванията на чл. 146 от АПК за материална и процесуална законосъобразност индивидуални и общи административни актове са годни да породят целените от административния орган, техен издател, правни последици.
От изложеното по-горе следва, че влязлото в сила Решение №…../11.12.2018 г. на Върховен административен съд, с което е отменен частично общият административен акт Заповед …. /23.10.2017 г. на кмета на Община М…. има обратно действие, т.е. конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяната на общия административен акт настъпва с обратна сила. С отмяна на общия административен акт с обратна сила се отменят и правните последици, настъпили от този административен акт. В конкретния случай, конститутивното действие на решението за отмяна на частта от Заповед …. /23.10.2017 г. на кмета на Община М…., регламентираща компонента „чистота на територии за обществено ползване“, се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с тази заповед права и задължения към датата на нейното издаване, което означава, че се възстановяват правните отношения, съществували преди издаването й. С оглед на това датите, посочени в запитването, а именно 31.12.2018 г. (крайната датата на действието на заповедта) и 11.12.2018 г. (датата на постановяване и влизане в сила на решението на ВАС) са илеревантни към определяне на задълженията на лицето по компонента „чистота на територии за обществено ползване“.
Горните изводи се отнасят и за отменения с влязлото в сила съдебно решение на ВАС № …../13.12.2018 г. индивидуален административен акт – Акт №……03.2017 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК в частта за ТБО. Влязлото в сила решение на Върховния административен съд за частична отмяна на акта има обратно действие, което означава, че с обратна сила отпадат установените и начислени със същия задължения за ТБО на лицето.
Разпоредбите по отношение на местните такси, регламентирани в чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 9а, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ предвиждат, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служителите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). По силата на чл. 4, ал. 3 от същия закон в тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Кметът на общината, със своя заповед, определя конкретните служители, които извършват дейностите по установяване, обезпечаване и/или събиране на местните данъци и такси.
Предварителното установяване на задължението се осъществява по реда на чл.107 от ДОПК. На основание чл. 107, ал. 2 от същия кодекс задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Също така съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.
По силата на чл. 108, ал. 1 от ДОПК задълженията за такса за битови отпадъци могат да бъдат и окончателно установени чрез издаване на ревизионен акт по реда на чл.112 и следващи от същия кодекс.
В случая повторно издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК със същия предмет и съдържание като отменения, няма да породи правни последици, тъй като би бил нищожен с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Същата постановява, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. При това положение, по преценка на компетентния орган може да бъде възложена ревизия за установяване на задълженията за ТБО на лицето за периодите 2015 г. и 2016 г.
Обръщаме внимание обаче, че при извършване на преценката дали да бъде образувано ревизионно производство за посочените задължения, компетентният орган трябва подробно да анализира и прецени изложените мотиви в решенията на двете съдебни инстанции, с които в частта за ТБО е отменен като незаконосъобразен АУЗ. Това следва да бъде извършено с оглед бъдещото обжалване на ревизионния акт и възможността за неговата отмяна с мотиви и основания, аналогични на тези, поради които е бил отменен Акт №……03.2017 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК.