3_394/11.02.2014 г.
КСО – чл. 6, ал. 8
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2
Относно: определяне окончателния размер на месечния осигурителния доход на едноличен търговец за 2011 г.
Съгласно изложената фактическа обстановка задълженото лице е регистрирано като ЕТ „…………” с БУЛСТАТ ………. В годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, Приложение 2 за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, на ред 9.3 от част ІІІ е посочило облагаем доход в размер на 43425,66 лв. Като самоосигуряващо се лице авансовите си осигурителни вноски през 2011 г., включващи и тези за фонд „Общо заболяване и майчинство”, е внасяло върху избран месечен осигурителния доход в размер на 600 лв. През месеците ноември и декември на 2011 г. е ползвало 10 работни дни отпуск за временна неработоспособност. За месец ноември социалните осигурителни вноски за 14 отработени дни е внесло върху осигурителен доход в размер на 381,82 лв., а за месец декември същите вноски за 19 отработени дни – върху осигурителен доход в размер на 542,86 лв. При годишното изравняване на осигурителния доход за месец ноември е довнесло осигурителни вноски върху доход в размер на 1272,73 лв., а за месец декември – върху 1809,52 лв.
Във връзка с гореизложеното поставя въпроса следва ли да довнася осигурителни вноски върху доход в размер до максималния месечен осигурителен доход за дните, в които не е упражнявало дейност, а е било в отпуск по болест?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 1/2014 г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО обн. ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 1/2014 г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
От 01.01.2011 г. е въведен диференциран размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица в зависимост от облагаемия доход, който са декларирали като самоосигуряващите се лица. В чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2011 г. са определени следните размери на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2009 г. като самоосигуряващи се:
а) до 5400 лв. – 420 лв.;
б) от 5401 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;
в) от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
г) над 7500 лв. – 550 лв.;
Тези лица определят окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от сбора от минималните месечни осигурителни доходи и по-голям от сбора от максималните месечни осигурителни доходи. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Самоосигуряващите се лица, които се осигуряват по свой избор за общо заболяване и майчинство, не внасят осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, поради което в тези случаи авансовият месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни (арг. от чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издаденана основание чл. 4, ал. 10 от КСО).
Следва да се има предвид, че принципът на пропорционалността не следва да се прилага при определянето на максималния размер на осигурителния доход за всички категории лица по чл.4 от КСО. Това е така с оглед на факта, че в осигурителното законодателство липсват разпоредби, указващи пропорционалното изчисляване на максимален размер на осигурителен доход на база отработени дни, каквитоизрични разпоредби има по повод пропорционалното определяне на минималния осигурителен доход.
Лицата, родени след 31.12.1959 г., внасят задължително осигурителни вноски и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УФ)/, които се определят на база доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на посочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – по аналогичен ред на държавното обществено осигуряване (ДОО).
С оглед на гореизложеното, самоосигуряващите се лица определят годишния си осигурителен доход по описания по-горе ред на чл. 6, ал. 8 от КСО като пренасят облагаемите доходи, декларирани в съответните приложения на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в справката за окончателния размер на осигурителния доход (Образец 2004) към декларацията. При вписване на данните в Таблици № 1 и № 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход следва да се спазват указанията за попълването им, които са съобразени с разпоредбите на осигурителното законодателство.
В колона 3 от Таблица № 1 се попълват доходи от дейност по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 4а от КСО или като наето лице в случаите по чл. 14в, б.”б” от Регламент 1408/71, върху които се дължат осигурителни вноски.
В колона 4 се попълва избраният осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски от самоосигуряващите лица.
Колона 5.1 се попълва от едноличните търговци, чийто облагаем доход се формира по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ. Същите формират годишния осигурителен доход като на ред 13, колона 5.1 на Таблица 1 вписват сбора от облагаемия доход, деклариран в Приложение 2, част ІІІ, ред 9.3 и сумата на ред 26, колона Б от Справка № 2, част V на същото приложение от декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ.. Месечният осигурителен доход се определя, като тази сума се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.
Когато самоосигуряващото се лице не е извършвало дейност през целия месец или е било във временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете (при условие, че е осигурено за фонд „Общо заболяване и майчинство”), окончателният размер на осигурителния доход следва да се определи само за времето, през което същото е имало дейност. За тази цел сумата от ред 13 на колона 5.1 трябва да се раздели на броя работните дни, през които е упражнявана дейността. Месечният осигурителен доход се определя като така изчисленият среднодневен осигурителен доход се умножи по броя на работните дни за всеки един месец от периода, през който лицето е упражнявало трудова дейност.
В колона 6 се попълва сборът от осигурителните доходи, върху които са дължими осигурителни вноски (колона 3 и колона 4).
В колона 7 се вписва сумата от общия осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, образуван от сбора на доходите, вписани в колона 3 и колона 5.1. Сумите, вписани на редовете в колона 7 не могат да надвишават максималния месечен размер на осигурителния доход.
Следвайки схемата за образуване на размера на годишния осигурителен доход (сумата от ред 13 на колона 7 – сумата от ред 13 на колона 6), се получава размерът на осигурителния доход, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски, съгласночл. 6, ал. 8 от КСО.
В настоящия случай, с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. лицето е декларирало само доход от дейност като едноличен търговец, поради което за него не възниква задължение да попълвате колона 3 на Таблица 1.
Авансовите осигурителни вноски е внасяло върху избран месечен осигурителен доход в размер на 600 лв. За месеците от януари до септември 2011 г. в колона 4 на Таблица 1 следва да се попълни сумата 600 лв. Предвид обстоятелството, че за част от месеците ноември и декември е в отпуск за временна неработоспособност, в колона 4 за тези месеци следва да се попълни посочения от лицето в запитването осигурителен доход в размер съответно на 381,82 лв. и 542,86 лв. На ред 13 в колона 4 се формира общо осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски в размер на 6924,68 лв.
Декларираният облагаем доход от дейност като едноличен търговец на ред 9.3 от част ІІІ на Приложение 2 от годишната данъчна декларация (посочен в запитването) в размер на 43425,66 лв. се пренася на ред 13 от колона 5.1 в Таблица № 1 и се разпределя за периода, през който е упражнявана дейността, т.е. само за отработените дни като се изключат дните във временна неработоспособност. Отработените дни на лицето за календарната 2011 г. са общо 249. Месечният осигурителен доход се определя като среднодневният осигурителен доход (43425,66 лв. : 249 дни) се умножава по броя на работните дни за всеки от месеците, през които е упражнявана дейността, който е в размер над 3000 лв.
В колона 6 се пренасят данните от колона 4, т.е. на ред 13 от колона 6 се вписва общ осигурителен доход в размер на 6924,68 лв.
В колона 7 се прехвърля сумата на общия осигурителен доход за месеца, върху който се дължат осигурителни вноски, вписан в колона 5.1. Сумите в колона 7 помесечно обаче не следва да надвишават максималния размер на осигурителния доход за съответния месец – 2000 лв. В случая на ред 13 , колона 7 следва да се запише сумата 24000 лв.
Размерът на осигурителния доход, върху който следва да се довнесат осигурителни вноски, съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО, е 17075,32 лв. (24000лв. – 6924,68 лв.).
Следва да се има предвид, че съществува разлика при попълването на Таблица 2 за определяне окончателния размер на осигурителния доход за здравно осигуряване. Тя се състои в това, че за месеците с дни във временна неработоспособност в колона 3 се посочва пропорционалната част от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лв.), тъй като върху същия се дължат здравноосигурителни вноски.
От гореизложеното следва, че лицето неправилно е определило осигурителния доход за месеците ноември и декември 2011 г., върху който следва да довнесе осигурителни вноски след приключване на календарната година, тъй като е приложило принципа на пропорционалността при определяне размера на максималния осигурителен доход.