.№ ………………..
Дата……………..……
ДО
……………………….
Относно: Определяне реда на облагане на доходите и начинът на осигуряване на лице – австрийски гражданин, назначен по договор за управление.
Уважаема госпожо …………………..,
Във връзка с Вашето писмено запитване, заведено в ЦУ на НАП с вх.
…………… от 21.07.2006 г., Ви уведомявам следното:
Поставените от Вас въпроси са формулирани изключително общо и предвид компетенциите на Националната агенция за приходите съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите за разясняване на данъчното и осигурителното законодателство, изразяваме следното принципно становище:
І. Реда на данъчно облагане на доходите, изплащани на физическо лице – австрийски гражданин въз основа на договор за управление ще се определи в зависимост от това дали лицето е местно лице на България или чуждестранно лице за целите на данъчното облагане.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство, са лицата:
1. чието постоянно местоживеене е в България;
2. които пребивават в България повече от 183 дни през всеки 365-дневен период; в този случай физическото лице се счита за местно лице през годината, в която пребиваването му надхвърли 183 дни. За целите на закона е дадено легално определение на понятието постоянно местоживеене в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗОДФЛ, а именно “Постоянно местоживеене” е трайното установяване на физическо лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там. По метода на изключване чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл. 6 от ЗОДФЛ (чл. 7 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Предвид гореизложеното са възможни два различни начина на облагане на получените доходи по договор за управление:
1. Физическото лице, получател на дохода е местно лице на България.
В този случай, данъчната основа се формира по реда на чл. 22 от ЗОДФЛ, като облагаемият доход се намалява с 10 на сто разходи за дейността (чл. 22, ал. 1, т. 1,
б. ”д”). През течение на годината тези доходи се облагат с авансов данък в размер на 15%, който се удържа и внася от платеца на дохода върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1, 2 и 3, след като облагаемият доход (намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1) от всички източници превиши годишния необлагаем доход.
2. Физическото лице, получател на дохода е чуждестранно лице.
В този случай, доходите на физическото лице подлежат на облагане с данък при източника, съгласно чл. 34, ал. 4 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 5 от ЗКПО, който данък е окончателен и е в размер на 15% върху брутната сума на възнаграждението и сеудържа от платеца на дохода.
В случай, че физическото лице е австрийско местно лице и желае да ползва облекчение съгласно Спогодбата между Народна Република България и Република Австрия за избягване на двойното облагане с данъци на доходите и имуществата, то следва да подаде искане по образец по реда на Раздел ІІІ, Глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) пред териториалната дирекция на НАП по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.
ІІ. Съдружниците, упражняващи трудова дейност в търговско дружество регистрирано по българското законодателство се осигуряват по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
Управителят се конституира като орган на ООД с решение на общото събрание на съдружниците, което го избира, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност (чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ).
Изпълнителите на договори за управление и контрол на търговски дружества задължително се осигуряват за всички осигурени социални рискове по реда на КСО.
В чл. 9 от Спогодбата за социалната сигурност между Република България и Република Австрия (в сила ат 01.04.2006 г.) е регламентирано изключение от правилата в чл. 6, чл. 7 и чл. 8, което може да бъде приложено по отношение на лицата, работещи за своя сметка и осигурени по законодателството на една от договарящите се страни. По молба на наетото лице и неговия работодател или по молба само на лицето, работещо за своя сметка компетентните органи на двете договарящи страни могат да договарят по взаимно съгласие изключения от разпоредбите на чл. 6, чл. 7 и чл. 8 на Спогодбата. По силата на договореното изключение лице, работещо по трудово правоотношение в една от договорилите се страни може за трудовата си дейност в другата договаряща се страна, да бъде приложено законодателството на страната, където работи по трудовото правоотношение. Компетентен орган по отношение на социалното осигуряване за Република България е Националния осигурителен институт.
Съгласно чл. 33, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, следва да бъдат задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса. Задължението за осигуряване възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване.
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Австриявлиза в сила ат 01.04.2006 г. и обхваща всички категории здравно осигурени австрийски граждани.
С уважение,
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП
‘