.№ ………………..
Дата……………..……
ДО
…
Относно: Определяне реда на облагане на доходите и начинът на осигуряване на лице – ирландски гражданин, назначен по граждански договор.
Уважаема госпожо …,
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в ЦУ на НАП с вх. № 26-Б-86 от 18.07.2006 г., Ви уведомявам следното:
І. Предвид описаното в писмото Ви, изплащате доходи по граждански договор на лице – ирландски гражданин, който е със статут на продължително пребиваващ в България и пребивава в България повече от 183 дни през годината.
Редът за облагане доходите на физическите лица, според българското данъчно законодателство, зависи до голяма степен от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство са лицата, които:
1. имат постоянно местоживеене е в България;
2. пребивават в България повече от 183 дни през всеки 365-дневен период; в този случай физическото лице се счита за местно лице през годината, в която пребиваването му надхвърли 183 дни.
За целите на закона е дадено легално определение на понятието постоянно местоживеене в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗОДФЛ, а именно “Постоянно местоживеене” е трайното установяване на физическо лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там.
По метода на изключване чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл. 6 от ЗОДФЛ (чл. 7 от закона). Местните физически лица са данъчно задължени в България за световния си доход, а чуждестранните – само за доходи от източници в страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗОДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Предвид факта, че физическото лице е със статут на продължително пребиваващ в България и пребивава в България повече от 183 дни ще покрие критериите за местно физическо лице съгласно чл. 6 от ЗОДФЛ и чл. 4 от Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество. Следователно, лицето ще се облага за световния си доход в България и не е необходимо да удостоверява платените в страната данъци пред Ирландските данъчни власти.
Данъчната основа за доходите, получени по извънтрудови правоотношения (граждански договори) се формира по реда на чл. 22 от ЗОДФЛ, като облагаемият доход се намалява с 35 на сто разходи за дейността (чл. 22, ал. 1, т. 1, б. ”г”). През течение на годината тези доходи се облагат с авансов данък в размер на 15%, който се удържа и внася от платеца на дохода върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1, 2 и 3, след като облагаемият доход (намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1 ичл. 25, ал. 1) от всички източници превиши годишния необлагаем доход.
За доходите, получени през 2006 г., лицето е задължено да подаде годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ в срок до 15 април 2007 г.
ІІ. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Осигурителната вноска е в размер – 23 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и – 19 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. Размерът на осигурителната вноска в универсален пенсионен фонд за лицата родени след 31 декември 1959 г.определен с разпоредбата на чл. 157, ал. 1, б. “б” отКСО за 2006 г. е 4 на сто.
Предвид разпоредбата на чл. 33, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна се осигуряват задължително в Националната здравноосигурителна каса. Задължението за осигуряване възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване. Здравноосигурителната вноска за лицата, работещи без трудово правоотношение, се определя върху дохода по реда на чл. 40, ал. 1 т. 3 от ЗЗО и е в размер – 6 на сто. Вноските се внасят от възложителя в съотношението за 2006 г. – 65 : 35. Между Република България и Ирландия по отношение на социалното и здравното осигуряване няма подписана спогодба.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
()
‘