КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 3 и ал. 4;
ДОПК – чл. 129, ал. 3
ОТНОСНО: Определяне вида на осигуряването на самоосигуряващо се лице
В отговор на Ваше запитване, постъпило в ТД на НАП – ……./26.11.2010 г. и препратено по компетентност в Дирекция «ОУИ» ……..…./10.12.2010 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването е представена следната фактическа обстановка:
Във връзка с установени различия в първоначалния вид осигуряване и последвал отказ от страна на ТП на НОИ – …….. за заверка на осигурителната книжка на самоосигуряващо се лице /собственик на ЕООД/ е сезирана компетентната ТД на НАП. След извършена проверка от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, офис – …..,е издаден Акт за прихващане и възстановяване, в който е констатирано следното:
За периода 2006-2008 година осигурителните вноски са изчислени с процента за фонд «Пенсии», възстановени са суми и е коригирана информацията за осигуряването на лицето в регистъра на НАП. За 2009 г., съгласно издадения административен акт, са определени осигурителни вноски за довнасяне, изчислени в размера за фонд «Пенсии» и фонд «Общо заболяване и майчинство».
В тази връзка посочвате, че самоосигуряващото се лице е подало в ТД на НАП – Пловдив, офис – …… следните декларации, с които заявява обстоятелства, отнасящи се до трудовата му дейност и обхвата на осигуряването:
?декларация за прекъсване на трудовата дейност, считано от 31.12.2008 г., подадена на 11.09.2010 г.;
?декларация за възобновяване на дейността, считано от 01.01.2009 г., подадена на 14.09.2010 г., с която лицето променя вида на осигуряването си: от инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт /фонд «Пенсии»/ в осигуряване за по-високия осигурен риск /фонд «Пенсии» и фонд «Общо заболяване и майчинство»/.
Декларираните по този начин обстоятелства пораждат за самоосигуряващото се лице осигурителни права – право на парично обезщетение за бременост и раждане, а впоследствие и на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от средствата на държавното обществено осигуряване, но са в противоречие с указанията на НОИ, дадени с писмо Изх. № 91-01-67 от 16.02.2010 г. Поради това, искате да получите компетентно становище относно подадената на 14.09.2010 г. декларация, с която лицето променя вида на осигуряването си, както и отговор на въпроса, дали следва да бъде зачетен за периода след 31.12.2008 г. по-високият процент на осигурителната вноска въз основа на така издадения АПВ. Желаете също така да бъде разпоредена проверка по случая, за резултатите от която да бъдете уведомени писмено.
Предвид изложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.
Правото на самоосигуряващите се лица, в т.ч. собствениците на търговски дружества,да избират вида на осигуряването се реализира по ред, определен в чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/:
?С декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването /ал. 3 – в редакцията до 31.12.2009 г./.
?С декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до края на януари на съответната календарна година, самоосигуряващото се лице може да променя вида на осигуряването си за всяка календарна година /ал. 4/.
И двете разпоредби са общи – в тях не се въвеждат различни условия за упражняване правото на избор за осигуряване според вида на риска, за който лицето желае да се осигурява. В случая е налице специфична връзка между задължението за подаване на декларация в определен срок и правото на избор за осигуряване за повече рискове от задължителните минимални осигурени рискове. Поради това, ако в подадена декларация е посочена само датата на започване /възобновяване/ на дейността, по аргумент на противното, че не е упражнено правото по чл. 4, ал. 4 от КСО, се приема, че:
?осигуряването ще се осъществява само за минимално определените като задължителни осигурени рискове – при започване на дейност;
?осигуряването ще продължи за същите рискове, за които лицето се е осигурявало преди прекъсването на дейността – при въобновяване на дейност.
Тъй като разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от упоменатата наредба са императивни, ако правото по цитираните норми не бъде упражнено в определените срокове, то се преклудира. В потвърждение на този извод е направеното от 01.01.2010 г. допълнение в текста на ал. 3 от същата норма, според което, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт /изр. трето, доп. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г./.
Предвид изложеното, след като лицето не е избрало да се осигурява за по-високия осигурен риск, който включва и общо заболяване и майчинство, в законоустановения 7-дневен срок от започването на трудовата дейност или от нейното възобновяване, то осигуряването му следва да се счита само за задължителните минимални рискове – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
Относно издадения Акт за прихващане или възстановяване, с който са определени осигурителни вноски за довнасяне, изчислени на база размера на вноските за фонд «Пенсии» и фонд «Общо заболяване и майчинство» обръщаме внимание на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /изречение второ/, според която независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Следва да се има предвид, че вземането на решение във връзка с предприемане на действия по възлагането на проверка или ревизия е в правомощията на органите по приходите в компетентната ТД на НАП.
‘