Изх. № М-24-36-61
Дата:04.05.2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 31;
ЗКПО, чл. 26, т. 3;
ЗКПО, чл. 26, т. 4;
ЗКПО, чл. 75, ал. 1;
ЗКПО, чл. 75, ал. 6;
ДОПК, чл. 103.
ОТНОСНО: определянето на облагаемия доход и данъчната основа по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху добавената стойност (ДДС)
Във Ваше запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. № М-24-36-61/12.10.2016 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В резултат на извършена ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г. с влязъл в сила ревизионен акт (РА) са определени задължения за ДДС за получените от физическо лице доходи – както от дейност като едноличен търговец (ЕТ), така и от наем. При определянето на размера на данъка върху добавената стойност в РА е прието, че същият е включен в получените от физическото лице доходи.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Така начисленото с РА задължение за ДДС намалява ли данъчната основа за облагане с данък върху доходите, респективно размера на данъка, който е деклариран от физическото лице в годишните данъчни декларации (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009, 2010, 2011 и 2012 г., които периоди са ревизирани по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)?
2. Цитираният РА по ЗДДС представлява ли ново обстоятелство, което към момента на подаване на ГДД по ЗДДФЛ за ревизираните по ЗДДС периоди не е било известно?
3. Има ли възможност да се поиска корекция на декларираните задължения по реда на ЗДДФЛ за ревизираните по ЗДДС периоди и какъв е редът да се упражни това право?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
1.По първи въпрос:
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Следователно определянето на вида на дохода за целите на данъчното му облагане има изключително важно значение. Доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество са посочени като различен вид доходи по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗДДФЛ. В тази връзка е необходимо да имате предвид следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. По смисъла на чл. 18 от ЗКПО данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, получен след преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на този закон.
Като предприятие едноличният търговец следва да прилага разпоредбите на Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти при формиране на счетоводния финансов резултат. Приходите от стопанска дейност на едно предприятие, които се включват в счетоводния финансов резултат, съответно и в данъчния финансов резултат, са неговите нетни приходи. Съгласно § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на ЗСч „нетни приходи от продажби“ са сумите от продажби на продукция, стоки и услуги, получени от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходи. Аналогична норма се съдържа и в ЗСч (отм.), който е действал през ревизирания период. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗСч (отм.) “нетни приходи от продажби“ са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, генерирани от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, отбивите, рабатите и данъка върху добавената стойност.
От гореизложеното следва, че в „нетни приходи от продажби“ не се включва изискуемият данък върху добавената стойност, начислен в хода на извършената данъчна ревизия.
При отразяване на резултатите от ревизията и отчитането на начисления ДДС като разход, следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 26, т. 3 и т. 4 от ЗКПО, като при определянето на данъчния финансов резултат от дейността на предприятието на ЕТ на посоченото основание следва да се увеличи счетоводният финансов резултат в годината на счетоводно отчитане на разхода.
На основание чл. 31 от ЗДДФЛ облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. В тази връзка следва да се уточни, че ДДС е косвен данък и като такъв не е елемент на дохода, съответно не подлежи на облагане и деклариране по реда на ЗДДФЛ. Това означава, че изискуемият и дължим ДДС не представлява „придобит доход“ за физическото лице и не участва при определянето на облагаемия доход и годишната данъчна основа в Приложение № 4 на годишната данъчна декларация за конкретната година.
2.По втори и трети въпрос относно възможността за коригиране на подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009, 2010, 2011 и 2012 г., които периоди са ревизирани по ЗДДС:
По отношение коригирането на данъчните финансови резултати за минали години за доходите от дейност като едноличен търговец е приложим режимът за коригиране на грешки по чл. 75 от ЗКПО.
Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗКПО при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната.
Поради това, че в случая са касае за грешки, допуснати през години преди предходната, приложение намира второто изречение на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, където е постановено, че данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 75, ал. 6 от ЗКПО, съгласно която чл. 75, ал. 1 – 4 не се прилагат по отношение на данъчния финансов резултат и данъчното задължение за него за тази минала година, за която към 1 януари на годината на откриване на грешката са изтекли поне 6 години.
В ДОПК е предвиден ред за корекции във вече подадени данъчни декларации, извън гореописания ред по ЗКПО.
Съгласно чл. 104 от ДОПК промени във вече подадени данъчни декларации може да се извършват при наличието на две кумулативни условия:
– промените да се правят преди изтичане на законово установения срок за подаване на конкретния вид данъчна декларация и
– промените да са свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата за облагане и размера на задължението.
Тъй като срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за посочените от Вас данъчни периоди (2009, 2010, 2011 и 2012 г.) вече е изтекъл, според ДОПК корекции могат да бъдат направени само след покана от компетентните органи на НАП.
Искането за коригиране на подадените данни се разглежда от органите по приходите по реда на чл. 103 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ДОПК е указано, че при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ? или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в 14-дневния срок, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 (чл. 103, ал. 2 от ДОПК).
Следва да се има предвид, че гореописаната възможност за корекция е валидна при условие, че за данъчните периоди (2009, 2010, 2011 и 2012 г.), за които е подадена декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, задължението по ЗДДФЛ не е установено с акт за установяване на задължение и/или не е извършвана ревизия.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/