Изх. № …
София ….
ДО
……………
КОПИЕ
ДИРЕКЦИЯ “ОУИ”
Относно: организиран превоз на работници и служители от местоживеенето до местоработата им и обратно и прилагане на чл.23, ал.11 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в редакцията му, действаща за 2005г.
Уважаема госпожо ………………,
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено с вх. № 26-С-68/07.12.2005г., изразявам следното становище:
Според фактите, изложени във Вашето запитване “……………” АД извършва производствена дейност на територията на СБЗ ………, която се намира извън чертите на града. Работното време е организирано на трисменен режим, като хората, заети в една смяна, са между 6 и 8 човека. Градски транспорт до СБЗ ……… няма. Дружеството е проучило оферти за организиран транспорт, но предлаганите цени са високи, поради това, че се предлага автобусен транспорт за по-голям брой хора. С оглед на това дружеството е сключило договор с таксиметрови фирми, които използват леки автомобили за превоз на персонала.
Във връзка с гореизложеното се поставя въпросът по какъв начин да бъде оформено отчитането на организирания с леки автомобили таксиметров транспорт на работниците и служителите.
Разходите за транспортно обслужване на персонала са обхванати от разпоредбите на чл. 23, ал.11, чл.36, ал.1 от ЗКПО, § 1, т.14 от ДР на същия закон във връзка с чл.293 и чл.294, т.3 от КТ. Видно от разпоредбата на чл.23, ал.11 от ЗКПО законодателят е предвидил изключение от данъчно регулиране и от облагане с окончателен данък само на определен вид разходи за транспортно обслужване чрез собствен или нает транспорт. Също така от посочената норма е видно, че транспортното обслужване, извършвано с леки автомобили (както собствени, така и наети) е изключено от този преференциален данъчен режим.
Следователно описаните в запитването Ви разходи за транспортно обслужване трябва да се анализират с оглед да бъде установена принадлежността им към други категории разходи, за които в ЗКПО е предвидено специално данъчно третиране. В тази връзка считам, че в случая би могла да намери приложение разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗКПО във връзка с § 1, т.14 от ДР на същия закон.
Съгласно чл.36, ал.1 от ЗКПОсоциалните разходи, направени от работодателите и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност, включително за лицата, на които е възложено управлението, се облагат с данък, който е окончателен. Разпоредбата на § 1, т.14 от ДР на закона определя, че социални разходи са: отчетените като разходи социални придобивки (в пари или в натура), определени съгласно чл. 293 и 294 от КТ или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието и предоставени на персонала, включително на лицата, на които е възложено управлението, и на лицата, наети по правоотношения, приравнени към трудовите по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица, с изключение на разходите, регламентирани като задължителни с нормативен акт. Транспортното обслужване на персонала от местоживеенето до местоработата и обратно изрично е посочено в т.3 на чл.294 от КТ, която разпоредба е озаглавена “Осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности”.
В този смисъл може да се обоснове изводът, че въпросното транспортно обслужване има характер на социална придобивка за работниците и служителите. От друга страна нормата на § 1, т.14 от ДР на ЗКПО съдържа изискване социалните разходи да бъдат определенисъгласно чл.293 и 294 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите или колективен трудов договор) или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието. Това изискване е формулирано достатъчно широко, така че практически чрез него се изчерпват почти всички възможни начини за определяне на социални разходи. Следователно в случая отчетените разходи за транспортно обслужване принципно могат да бъдат определени като социални разходи по смисъла на ЗКПО.
Във връзка с гореизложеното изразявам становище, че разходите за транспортно обслужване на персонала от местоживеенето до местоработата, които не попадат в обхвата на чл.23, ал.11 от ЗКПО, следва да се разглеждат като социални разходи по смисъла на § 1, т.14 от ДР и подлежат на облагане с окончателен данък по редана чл.36, ал.1 от същия закон.
За да се приложи това данъчно третиране, разходите трябва да бъдат документално доказани съгласно изискванията за документална обоснованост, определени с § 1, т.34 от ДР на ЗКПО и да бъдат отчетени в съответствие с разпоредбите на счетоводното законодателство.
Необходимо е да имате предвид, че за 2006г. данъчното третиране на разходите за транспортно обслужване на персонала е доразвито с нормата на чл.23, ал.12 от ЗКПО (в сила от 01.01.2006г.). Тази разпоредба се отнася до разходите за транспортно обслужване, организирано чрез обществен транспорт, с изключение на този по допълнителни автобусни линии по смисъла на § 1, т. 77 от ДР на ЗКПО.
Настоящото становище се издава в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите.
ЗАМ.
/СТОЯН МАРКОВ/
съставили:
Цветана Янкова…. Цветана Иванова…
съгласували:
Р. Василева …………
Р. Иванов .
/н-к отдел”ДМ” //Директор на Д-я “ДОМ”/
‘